Сама съм в залата
Виждам- хората изникват като привидения
И после се измиват
Гледам белите стени
И подвижността в илюзията
Вън съм аз и вътре
Докосвам се до тях,
А няма усет
Чувства няма
Откъсната от реалността ли съм
Или реалността я няма?
И от танци се размива тази зала
Уж блика тя от щастие, а емоцията я няма
Сама съм залата,
Заобиколена от хора...
KAMU SEDANG MEMBACA
What's Life?
PuisiЕмоции. Хубави. Лоши. Има ги. Дори и в моята реалност. Дори със моя живот. Понякога са цветни. Понякога сиви. Но са тук. Всичките.
