What's Life?

Бъркотия

Аз съм бъркотия. Не е лесно. Точно се подредиш и нещо пак те разхвърля. И пак трябва да подреждаш.

И всичко около мен е бъркотия. Не съм виновна аз. Така се случва. Поне се надявам на това. Но си мисля...магнит за хаус съм.

А подреждам. Подреждам душите на хората. И парчетата от разбитите сърца. Боли...и ме разхвърля още повече. Но ми харесва. Харесва ми да виждам усмихнати лица вместо празни погледи.

Но да си призная малко ми харесва хауса. Красив е. Но само за онзи който има очи да види красотата му. Дори не трябва да го разбираш. Просто го виждаш като изкуство. Но не е хубаво винаги...само понякога. Докато не се нараниш на нещо остро, което не е на място.

Искам да изляза от тази бъркотия навсякъде около мен. Дори да ме е страх, защото не знам какво е без нея. Дори да трябва да отида на съвсем различно място. Дори да трябва да подреждам винаги.

Но е навсякъде. В душите и сърцата на близки. В разхвърляния апартамент. В отношенията ми с хората. В отношенията между близките ми. В мислите ми. В душата ми. В разбитото ми сърце. В сънищата ми...

Няма бягство от това. Така че подреждам. Основно другите. И отношенията. За друго не остава време. Но пак е нещо.

А мислите и чувствата? Те ми се подреждат и сами. Докато аз подреждам другите. Но някой минава. И пак ги разхвърля. А подреждам. Но съм бъркотия. Каквото и да правя.

Понякога греша. И разхвърлям. Не мен, а хората. Не е нарочно. Просто бъркам тяхната подредба. Но си подреждам пак. Така както искат. Иначе разхвърлят мен...точно като торнадо.

Понякога пък разхвърлям и себе си. Без тяхна помощ. Но това вече е нарочно. Ровя надълбоко. За да открия още неща. Иначе как ще подредя? Като не знам какво подреждам? Но нищо. Ще намеря място. А ако не пасне някое парче, пак ще разхвърлям.

Бъркотия съм. Около мен е бъркотия. Но нищо. Ще подредя все някога...