What's Life?

Зверче

Влача те като чувал голям
Със тухли пълен и със срам

Влача те, а ти не се откъсваш
Изхвърля ли те, пак се връщаш
А изплъзна ли се, ти по-силно ме прегръщаш

Влача те, а ти дори не се усмихваш
Живея само за да чуя как притихваш

А ти пищиш
Отровни думи срещу мен крещиш
И нападаш ме и ме дереш
Докато не стана леш

Сърцето мое късаш и изстръгваш
И на мястото му пълниш дупка с нищо
Емоциите ми изпиваш
И храниш се от тях и ме изпитваш

А върна ли си аз сърцето
Атакуваш го веднага
И то без капка срам

Уморявам се, а ти не спираш
И някак караш ме да не искам да умираш

Тежко е със теб, а искам да летя
Силите ми свършват, писна ми да съм сама
Сама със теб, но все така самотна
Падам в дупката гробовна

Влача те, със мен, но спирам
Уж от теб се разтоварвам, но и те прибирам
И така чувала става по-голям
Да се освободя от теб е моя блян
Но хванал си ме ти в капан...

Изхвърлям те, в реки и в езера
Понякога и се опитвам да те изгоря
Разпръсквам те във хора най-различни,
Въпреки че те остават безразлични.
Но чувала пълни се отново и отново с нова поглъщаща ме тъмнина
И ме завлича отново в пропастта.

Катеря се от нея, и излизам
И мъкна те със мен по пътя
Пречиш ми, тежиш ми много
Но нямам аз измъкване от теб

И вървя си аз така
В бавен танц, гробовен
Но с толкова голям товар аз нямам
Нито сила нито слава

И чистя се от теб
И като пепел аз те разпилявам
Но сякаш ти мен оставяш разпиляна

И помощ искам, и крещя на теб
Но в мен оттеква само ехото от нищета
Навън не пускаш нито призив, нито дума, не!
Не си ли уморен от нашата борба?

И аз пищя и се надявам
Да свърши нашата кавга
Но ти не проявяваш ни неволя, ни тъга

Но ако поискам аз някой друг да ме спаси,
Да ми помогне, малко сила да ми вдъхне,
Ти спираш да крещиш
И започваш да шептиш
Като любовник, тъй желан
"Наред е всичко" потаряш ми със глас раздран

Отравяш ме със страх тогаз,
Че след това още по-голям товар ще мъкна аз
Че ти си част мен,
А тази битка никой друг не може поведе

И ме завързваш някъде далеч
И нишките ми с хората ти късаш
Напомняш ми че няма никой друг до мен
С острите ти нокти ме разкъсваш,
Твоята църковна песен,
Тъй свята и тъй мръсна

И със всеки новодошъл забиваш кол
И казваш ми че е от тях
После гониш хората случайни
От които ми остават рани трайни
И караш ме да пазя тайни

А тайните ми са че знам,
Че никой няма да намеря там
Че винаги ще бъда сам
Че всички ще си тръгнат, знам.

И зашиваш ми устата и очите
Та писъкът ми да го чуваш само ти
До кога ли аз ще вярвам на лъжите
Без които не мога да дишам дори

Обливаш ме и със студената вода
Да забравя аз и дума и тъма
Така обливаш ме със скреж
Знам, да ме пречучиш имаш стремеж
И да извадиш пак малката ми мечта
Да намеря някой в който да намеря топлина

И така забиваш леден къс
И караш ме да искам да захапя нова пръст

И кошмарите ми посещаваш ти
И правиш нови, отвратителни злини

Очите ми закриваш
И не мога аз да видя, да усетя
Как хората обичат

И пълниш ми главата с мисли
Как няма обич на света
Как всички борят се със него,
Уж обичат, пък кълнат

Че семейство няма,
Ти оставаш сам
И оставаш вцепенен
Чакайки да разбереш дали от бурята си ти избран

Избран да продължиш, да се издигнеш
Или пък пометен и погребан от тая буря да останеш

Но зная аз, че има нещо в теб
Нещо което кара ме да обичам тоя лед

Болката с която ме дараяваш
Станала е наркотик за мен
И убива ме и ме заравя
Но е единственото нещо с мен
И с теб така посрещам нощ и ден

И усмивката си аз залепвам
За да те скрия от света
Да скрия как бавно ме убиваш
За те опазя от чуждата мълва

Защото знам че ти си моя малък звяр
Със теб раста и с теб все падам
И ти помагаш ми и ме проваляш
И питам се аз пак и пак
Кога ще разбереш че аз не съм ти враг?

Кога ще спреш да ми крещиш?
И дали ще продължаваш да болиш?
Знам че наранявайки и мен, теб също те боли

Малък демоне, прости
Знам че бориш се за мен
Но за нещатистие, най-големия ти враг съм аз