What's Life?

Близначки

Ние сме близначки. Не сме ли?

Еднакво луди. Смеем се еднакво. На еднакво шантави неща. С глас. И вършим еднакви глупости. И после пак се смеем.

И сме еднакво странни. Харесваме пиърсинги. Татуси. Коси в лилаво, розово, сиво....и общо взето неестествени. И рок. За да избухваме.

И сме еднакво артистични. Дадеш му молив и лист. Сътвори изкуство. В думи или в образи. Дадеш му инструмент и свири. Оставиш го само в стая. Започва да удря. Ама в ритъм. Гледаш. Ходи си по улицата мълчаливо. И изведнъж запява. И придава цвят на хората около него.

И сме еднакво счупени. Да. Чупиха ни по различен начин. И различни хора бяха. И не знам как успяха. Но и тук бяхме еднакви. И криехме. Болка. Страх. Какво ли не. Но не една от друга. Защото се разбрахме. Нали бяхме еднакви.

С еднакви маски ходим. На щастливи. Сякаш светът ни е идеален. Но бягаме от реалността. За малко. После се връщаме. Отново и отново. Но като сме заедно и е по-лесно. Защото се разбираме.

И помагаме. Една на друга. И на останалите. Без да искаме в замяна. А те рушат. И нас и други. Но нищо. Ние пак някак се събираме. Сами.

И еднакво си почиваме. В къщата. Насред планината. Сливайки се с тишината. Или нарушавайки я с песни. И споделяйки. И добро и зло. Или пък четохме. И си мечтахме за света. И за живот.

И еднакво се забавляваме. На бара. С жива музика. Пеем. С цяло гърло. До там че нямаме глас на сутринта. Танцуваме. Или просто пляскаме и тактуваме с крак. С чаша алкохол и цигари в ръце.

И еднакъв алкохол харесвахме. Вино. Но горчиво. Бира. Но студена. Мента. За цвят. И нещо друго. Няма значение какво. Но да е нещо.

И сме еднакви пияни. Смеем се. Оправяме кашата на другите. И плачем. Винаги плачем. От счупено боли. И пак се смеем след това. Маската пада. Но пак ще я сложим. Няма проблем. После искаме да си поседнем. После да полегнем. И просто наблюдаваме света около нас. Защото не искаме да се върнем в нашия.

И ни привлича счупено. И артистично. Или просто момче отдадено на нещо. Като нас. Защото сме прекалено различни за останалите. Защото искаме разбиране. Защото търсим разбиране. Дали това е много? Не знам. Явно и ти. Но няма проблем. Има време. И това ще разберем.

И сме еднакво жадни. За любов. Подкрепа. Разбирателство. Почивка. Щастие. Семейство. Какво да направя. Искаме. И като видим. Го изцеждаме до край. Да има. Но го раздаваме. И пак и пак. Но сме такива. Странни.

Ние сме близначки. Не. Не по кръв, а по душа. И ще мечтаем. И ще си помагаме. И ще сме заедно. Защото иначе е трудно.