Когато беше тъмно,
се скрих и наблюдавах.
После нарянявах .
На никой не прощавах.
А после съжалявах,
но не се извинявах.
Когато беше тъмно,
исках тишина.
За това стоях сама.
и се радвах на нощта,
а после и на сутрешна мъгла.
Когато беше тъмно,
мислех да избягам.
Но знаех, пак ще съжалявам,
че вече нищо на света си нямам.
Не искам пак до дъното да падам,
не искам пак толкова да страдам.
Когато беше тъмно,
плаках и ридах.
На някой любовта си обещах,
а пък с друг - на приятелство играх.
Но получих нож в гърба си със замах.
Сега внимавам аз при клетви да не прихна в смях
и се чудя как толкова наивна бях.
Когато беше тъмно,
казвам ви, ми беше трудно.
Но обичам и това,
как болката ми дава свобода.
Свобода да видя чуждата душа,
свободата да реша своята съдба,
свобода да чуя и усетя песента.
Когато беше мрак,
усетих болката на този ад.
Намерих си и брат.
Мрак, моля, потопи ме в твоя свят...
VOCÊ ESTÁ LENDO
What's Life?
PoesiaЕмоции. Хубави. Лоши. Има ги. Дори и в моята реалност. Дори със моя живот. Понякога са цветни. Понякога сиви. Но са тук. Всичките.
