"Къде е дъното?"
Хората често го питат. Предимно себе си. Предимно за да разберат дали са там. И често си мислят, че отговорът е да. Но винаги е не. Аз от къде знам ли? Не, не съм се върнала от там. Не съм и стигала. Но съм била близо. Прекалено близо."Какво е дъното?"
Често питат хората. Да, пак себе си. Може и някой друг. Зависи. Зависи дали си достатъчно смел да отвориш темата. Също дали си достатъчно смел да знаеш отговора. Не че всички го знаят. Не е новина която можеш да намериш в някой вестник или пък в някой сайт. Не. Само който се е приближил достатъчно до там и се е върнал, може да ти обясни. Дори не и всеки такъв може. Трябва да си се върнал и да си помислил над това.Искаш да ти кажа пътя ли? Добре. Съгласна съм. Но няма да е розово. Нито походът натам е розов, нито връщането. А знаеш ли, приятелю, колко е трудно катеренето? Защото дупката е голяма. И защото никой не може да ти каже пътя обратно. Никой не знае каква дупка сам си си изкопал. Нито колко е голяма, нито дали е под наклон.
Не, не, не. Не ме разбра, приятелю. Дъното го има. Винаги. Но ти сам си избираш дали ще копаеш дупка до него. И с каква лопата ще копаеш, и каква почва. Какво? Да, има разлика. Че понякога е много лесно да я изкопаеш тая дупка. Даже понякога и не разбираш.
Е, има разлика приятелю. Дали ще вземеш бързо някой наркотик, дали ще препиеш някъде, дали в последните си дни ще приличаш на клечка за зъби, дали ще си пръснеш стомаха... Има разлика. При някои ще стане изведнъж да го пробият това дъно, други го копаят с години.
Но и от дъното се връщаш, да ти кажа. Какво? Не ми ли вярваш. Много си наивен. И аз бях. После си изкопах дупката. Ей...бях почти до дъното. Но не стигнах. А бях на малко, да ти кажа.
Обаче ако го пробиеш и него, и оня горе, на небето, не може да ти помогне. Защо ли? Ами мъртъв си. Буквално. От там никой не може да те върне. Нямаш втори шанс. Съжалявам, но това е истината. Ти не ме ли разбра? Нищо.
Знеш ли, радвам се, че не разбра. Защото го разбират само тея като мене. А ти, приятелю...абе не искаш да си на моето. Знаеш ли? Всички искат да знаят повече за тоя живот и в повечето случаи като разберат, искат да се върнат. Да не знаят. И да бъдат пак наивни като теб, приятелю. Не ми ли вярваш? Е, ще разбереш и ти един ден.
Още ли изкаш да ти разправям? Ами хубаво, щом искаш ще разправям. Но готов ли си да чуеш? Хубаво си помисли. Всички са сигурни, че са готови в първия момент и после...или не го разбират или си остават в шок. И се молят да не им се случи.
YOU ARE READING
What's Life?
PoetryЕмоции. Хубави. Лоши. Има ги. Дори и в моята реалност. Дори със моя живот. Понякога са цветни. Понякога сиви. Но са тук. Всичките.