What's Life?

"Добро Момиче"

Защо си такава? Защо винаги прощаваш? Защо ти липсват хора които не трябва? Защо се връщаш назад и правиш старите грешки отново и отново? Спри. Погледни се. Ти сиаеш. Ти си добър човек. Ти не правиш изкуство. Ти си такова.

Погледни се. Защо страдаш? Защо са тези белези по ръцете и краката ти? Не ти ли е достатъчно? Сама се измъчваш. Позволяваш и на хората да те измъчват. Защо не виждаш? Защо не виждаш какво си и какво можеш да бъдеш?

Хората те обичат. Или поне онези които виждат онази твоя страна. Онази която помага. Онази която е като светлината която ти показва пътя. Която винаги ще те изслуша.

Която ще те подкрепи и ще ти даде най-добрия съвет независимо каква простотия си направил. Независимо за каква глупост плачеш. Виждат и онази твоя черта. На блясъка. Какво? Не вярваш че блестиш? Винаги се усмихваш.

Винаги знаеш как да се справиш с мъглата на хората. Ти си и вятъра който я премахва. И тогава те виждат блясъка. И се водят по него.

Не знам как го правиш. Мисля, че и ти не знаеш. Казваш, че просто така се случва. Но ако те няма...ако те няма хората пропадат. Право надолу. А пък ти? Ти ги дърпаш. Но ако е за теб? Тогава тръгваш надолу. Но без светлината. Без блясъка. И за това не виждаш. И с желание тръгваш надолу.

За какво ти е да виждаш края? За да не го види някой друг? За да спасиш онзи някой друг от края? За какво? Не бързай да го виждаш. Издърпай се нагоре. Полети. Към небесата! Към мечтите. Не към общите мечти. Ти знаеш. Хората искат пари. Но ти искаш друго нали?

Гледай твоите мечти. Онези за любов, за изкуство, за щастие. За малките неща с голямо значение. И си ги дай. Дай си възможност да стигнеш до тях. Защото това те прави щастлива.

Знам аз, не ме лъжи. Нещастна си. Но можеш, можеш да го промениш. Просто си ги дай. Щастието и любовта. И тогава ще откриеш че не искаш края. Ще се видиш в блясъка. Просто си дай шанс и мъглата ще отмине.