Criminals

Единадесета глава

Не виждах лицето на баща си, не исках да го виждам. Видях Трейс да ми хвърля объркан поглед, но веднага насочи вниманието си към човека пред него.

-От Портланд е. Избяга от вкъщи преди почти месец и единствената следа, която успях да открия ме доведе тук в Сиатъл. Обиколих целия град, разпитах всички хора, ходя от къща на къща, от блок на блок, с надеждата, че ще я открия.-Мисля, че извади нещо от джоба си, може би снимка.-Това е тя. Виждали ли сте я?

-Не, не мисля.-отвърна Трейс и малко ми поолекна.

-Много жалко.

-Ако мога да попитам, защо дъщеря ви е избягала? Да не би да сте се държали лошо с нея?

-Не! Никога не бих я наранил! Ние се разбирахме толкова добре, моля ви! Как може да си помислите, че бих наранил собствената си дъщеря?!

Усмихнах се горчиво и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Той е такъв лъжец! Едната ръка на Трейс държеше дръжката от вътрешната страна на вратата и забелязах, че я пуска и стиска яростно юмрук, сякаш едва се сдържа да не го фрасне. Не го виня, и аз исках да направя същото.

-Някой живее ли в тези два апартамента?-попита.

-Не. Този до мен се продава от доста време, а в отсрещния живее едно момиче, което постоянно пътува.-каза Трейс и изрече поредната лъжа.-Дори мисля, че сега е в Аржентина, така че не си правете труда да звъните.

-Добре. Довиждане, благодаря все пак.-каза баща ми и Трейс затвори вратата, а аз се отласнах от стената.

-Благодаря ти.-казах тихо и избърсах сълзите, въпреки че те продължаваха да текат.

-Какво прави баща ти тук?

-Каквото виждаш. Търси ме, за да прибере у дома и да продължи да ме бие. Не него не му пука за мен, просто иска да ме използва за боксова круша. Не искам да ме наранява повече!

Трейс дойде до мен и избърса една от многото сълзи.

-Няма да позволя това да се случи!

Прегърнах го и отпуснах глава на рамото му. Хубаво е да имаш някого до себе си, който да се грижи за теб. За мен този човек беше Трейс. Не знаех какво крие от мен и дали е толкова опасен за колкото се представя, но аз му имах доверие и не ми пукаше какъв е.

****

На следващият ден се явих на работа. На вратата ме посрещна госпожа Баркс и веднага дойде при мен.