Criminals

Осемнадесета глава

Събудих се с писък и по бузите ми течаха сълзи. Успокоих се в момента, в който видях Джейс да лежи до мен и да ми гледа уплашено.

-Али, добре ли си?-попита ми като се опита да прозвучи сериозно, но все още му се спеше. Бях го събудила.-Кошмар ли сънува?

Поклатих глава. Наистина сънувах как полицаите го отвеждат в полицейската си патрулка, а аз не мога да направя нищо, защото някаква невидима кутия, от която не мога да изляза и ми пречи да го достигна. Колкото и да викам, никой не ме чува и не ми помага.

-Просто всичко ми дойде в повече вчера.-казах.

-Да. Отиди и си вземи душ, ще ти стане по-добре.

Послушах съвета му и влязох в банята. Седях под душа най - малко половин час, но не защото бях бавна в сапунисването и измиването, а защото исках просто да се усамотя в своя собствен свят поне за малко. Опитвах се да си представям, че в момента не се намирам в дома на майка си, която не харесвам особено и не се крия от полицията с гаджето си убиец.

Но в крайна сметка, не можех да седя тук цял ден и трябваше да изляза. Бях грабнала бельо, тениска и дънки от стаята си и ги облякох. Всичко ми беше точно. Замислих се как ми майка ми си е губила времето по магазините, купувайки неща за дъщеря си, която никога няма да стъпи в нейния дом.

Вързах косата си на хлабава опашка и слязох долу в кухнята, където майка ми вече беше приготвила закуската.

-Добро утро.-каза ми и отпи от кафето си.-С Джейс ли спа?

-Да, но не по този начин. Съжалявам, но не можех да го оставя сам, защото си способна да му причиниш много неща.

В същият момент чух стъпки и Джейс слезе.

-Добро утро.-поздрави и него мама.-Преди малко си позволих да изляза и ти купих някои неща от първа необходимост, ето там.

Тя посочи масата в хола и там имаше две торби, които бяха пълни с дрехи и тоалетни принадлежности като самобръсначки и одеколони.

-Благодаря ви, госпожо Столкър.-Взе торбите.-Ще отида да си взема душ, ако сте гладни, не ме чакайте за закуска.

Джейс се качи горе и след няколко секунди чух как ключа на банята се завърта. С майка ми мълчахме, сякаш и двете търсехме теми за разговор, които няма да ни скарат. Но тя избра избра  най-болезнената.