Criminals

Двадесета глава

Събудих се от силната прегръдка на Джейс. Въпреки че вече беше буден, все още ме стискаше силно. Надигнах се леко, а той ми се усмихна и каза да дойда с него навън.

Огледах се и си припомних какво се беше случило вчера. След като заминахме от града на майка ми пътувахме цял ден без посока, а накрая вечерта паркирахме в някаква горичка, за да преспим. 

Веднага ме обзе странно чувство, щом се сетих коя дата е днес. Беше 18-ти. Рожденният ми ден беше започнал, а аз , както винаги, нямах желание да го празнувам или да се радвам.

Въздъхнах и излязох навън и отидох до Джейс, който беше отворил багажника и извади оттам два сандвича. Подаде ми единия и започнахме да закусвахме. Преглъщах всяка хапка с усилие, но не можех да спра да се храня.

Не си казахме и думичка през цялото време. Скоро приключихме и Джейс разтвори един черен сак. Веднага го познах-беше под леглото в апартамента му и веднага се досетих какво има вътре.

Извади един пистолет и го зареди, после го пъхна в панталона си и го покри с тениската. Направи същото с един по-малък, но този път го подаде на мен. Поех го предпазливо, никога не бях докосвала такова нещо. Беше тежък.

-Внимавай, зареден е.-предупреди ме.

-Защо ми е пистолет?

-За защита. Не знаеш в каква ситуация можем да попаднем.

-Но аз дори не мога да стрелям.-оплаках се. Бях виждала как става единствено по филмите.

-Само изпъваш ръце напред, прицелваш се, стискаш здраво дръжката и стреляш. Внимавай, звучи лесно, но не винаги е. Най-важното е да не се паникьосваш. Ясно?

Безмълвно се съгласих. Огледах пистолета още малко и също го пъхнах в панталона си. Надявах се да не се налага да го използвам.

"Страхотен подарък за рожден ден."

-Сега какво? Накъде?

Той се замисли. Мисля, че знаеше къде ще ходим, но го беше страх да ми каже. 

-Мислих си над това, което ми каза онзи ден.-Повдигнах вежди в очакване.-За Бени. Рисковано е, но май това е единствения начин да променим "съдбата" си на престъпници. Ако бях сам, нямаше да се колебая, но сега с теб...

-Ще се справя.-уверих го. Май се опитвах да убедя и себе си.-Преживяла съм много неща, знаеш го. Вярвай ми, ще ти помогна да се справиш с Бени. Обещавам.