Criminals

Двадесет и шеста глава

-Али, събуди се, пристигнахме!-чих нежния глас на Джейс, който ме извади от един дълбок сън. Надигнах сънено глава.-Добро утро, мила.

Огледах обстановката около себе си неразбиращо. Намирах се в доста луксозна кола, Джоуи беше на волана и същевременно хапваше хот-дог, а Джейс беше на седалката до него и ме гледаше с лека усмивка, подавайки ми друг хот-дог. Хвърлих поглед през прозореца и веднага се досетих къде бяхме.

Сиатълските улици бяха претъпкани с хора, а ние се намирахме в голямо задръстване.

Коремът ми се сви и очевидно от изражението ми си е проличало, защото Джейс отново ми бутна хот-дога в ръцете.

-Хапни, не си яла нищо от много време.-Поех го бавно и отхапах една хапка. Още повече ми се догади.

-Не съм гладна, а притеснена.-казах и осъзнах колко много всъщност ме болеше гърлото от онова викане.-Къде отиваме сега?

-Ами първо ни трябва много късмет, за да излезем от това шибано задръстване!-каза раздразнено Джоуи с препълнена уста. Честно казано, много ми заприлича на таксиджия от Ню Йорк.

-Казах ти, че трябва да се срещна с един човек. Джоуи ще ми помогне.-каза Джейс.

-Ами аз? Искам да дойда с вас!

-Не.-махна веднага Джейс с ръка.-В никакъв случай. Ти ще дойдеш после, ще дойда да те взема.

-А къде ще остана?-попитах.

Двамата отпред се спогледнаха, но никой не се реши да ми отговори. Но аз веднага разбрах-връщах се отново у дома, тоест в малкият ми мил апартамент.

Отхапах последна хапка от хот-дога и го оставих на седалката до себе си. Не бях изяла даже половината, но вече нямах и капка апетит. Просто скръстих сърдито ръце и се загледах в бавните коли около себе си. Всеки се движеше със скоростта на костенурка и не мислех, че скоро щяхме да започнем да се движим по-бързо.

***
Един, два, три часа... Най-после, след много тихи псувни от страна на Джоуи, успяхме да излезем от задръстването и се запътихме към блока, в който с Джейс преди живеехме и бяхме съседи.

Ръцете ми мигновено започнаха да се потят от страх да не би отново да се опитат да ни заловят. Надявах се никой да не забележи притеснението ми, но много добре знаех, че и двамата знаят, че ме е страх.