Criminals

Седма глава

Беше един дълъг изтощителен ден. Прибрах се у дома капнала. Смятах утре да говоря с Трейс. Не исках да го притеснявам сега, въпреки че много бях любопитна какво толкова щеше да ми каже.

Взех си горещ душ и си легнах. Очаквах да заспя на първата секунда щом докосна възглавницата, но не успях. Любопитството беше по-голямо от умората. Всичко в мен скаше да научи истината и очевидно нямаше да се укротя скоро.

Станах и реших да изляза на терасата. Досега не бях излизала там. Беше малка и беше само на няколко сантиметра от тази на Трейс. Можех без проблем да отида на неговата. И щом се помислих са него, го видях да седи там. Още повече се озненадах когато го видях на седи без тениска и да пуши.

-Ти пушиш?-попитах изненадано и привлякох вниманието му.

-Не винаги. Само когато съм нервен.-отвърна и загази цигарата.

-А защо си нервен?

-Всеки си има тъмно минало. И понякога това те изяжда отвътре.

-Може би ще ти олекне, ако ми разкажеш.-Подпрях се на парапета.-Ще те изслушам.

-Ами ти? Ти също криеш нещо. Виж, всеки в този блок е преживял разни неща. Съседката ти Бела е родила на 18, онзи от четвъртия етаж е учил в престижно музикално училище, но един път не можал да си плати таксата, изгонили го и сега свири на улицата... Какво е твоята история, Али?

Чудех се дали да му кажа. Това беше нещо много лично...

-Аз избягах от вкъщи.-Поех си дълбоко въздух.-Имах неверпятно детство, но всичко се промени когато навърших 14. Оказа се, че майка ми изневерялвала на татко и тя реши, че ще е по-добре да си върви. Така и направи и ме остави сама с татко. Но той беше наранен и започна да се гневи за най-малкото нещо и винаги си изкарваше всичко на мен. Биеше ме всеки ден! За всичко! Дори и да не бях виновна аз, налагаше ме дори ако любимия му футболен отбор загубеше.

През цялото време гледах настрани, за да не види сълзите в очите ми, но когато се осмелих да го погледна, видях, че гледаше уплашено.

-Исках да се махна от него от самото начало. Но не исках да спра с училището. Завърших наскоро и една вечер просто излязох...без той да ме види. Сега не знам къде е и дали ме търси. Започнах да припадам и от цялото това насилие.-Избърсах една сълза.-Опитвам се да не мисля за миналото си, но белезите винаги ше ми го напомнят.