Дванадесета глава

2.7K 123 17
                                    

Ръката на Трейс все още беше около китката ми и ме дърпаше да вървя бързо към паркинга. Доста често трябваше да потичвам зад него, защото не бях толкова бърза.

-Какво става? Къде отиваме?-попитах настоятелно.

-У дома.-Не ми погледна, а гласът му беше сериозен.-Прибираме се.

-Защо? От полицията ли се притесни?

-Няма значение.

Стигнахме паркинга и ми се качихме в колата. Пътуването към вкъщи беше мълчаливо, точно като първия път. Аз се чувствах страшно неловко и бях объркана, а той си беше...той.

Паркирахме пред входа и видях, че лицето му стана по - спокойно чак след като се качихме на етажа си.

-Няма ли да ми кажеш защо не си довършихме вечерята?-зададох за пореден път въпроса си.

Той се доближи до мен и взе лицето ми в шепите си. Усмихна ми се накриво и погали бузата ми.

-Всичко е наред, не се тревожи.

-Много добре знам какво значи "Всичко е наред", защото и аз съм използвала тази фраза хиляди пъти. Нищо не е наред, искам да ми обясниш ситуацията.

-Али, няма за какво да се тревожиш. Нищо не е станало тази вечер, просто имах нужда да си тръгна по-рано.

Той лъжеше. Личеше си и аз не му се връзвах. Всичко започна с влизането на полицаите... Но какво общо имаше той с тях?

-Време е за лягане. Спи добре.-каза ми и ме целуна по челото.Усетих топлия му дъх и не исках да си тръгва. Исках да остане тук до края на живота ни!

-Знаеш, че можеш да ми се довериш, нали?-попитах го.

-Знам, но ми дай малко време.

След още една целувка двамата се прибрахме в апартаментите си, за да си починем и да преосмислим цялата странна вечер.

****

Напъхвах поредната бисквитка в устата си и се надявах, че цялото това ядене ще ме успокой.

-Хей!-каза Бела.-Тук си само от 10 минути, а вече изяде почти цялата кутия с кутия с бисквити. Остави си малко и за после.

Снощи бях обещала на Бела да прекараме вечерта си по женски у тях. Нямах голямо желание, но не исках и тази вечер да я отрязвам.

-Съжалявам.-казах й след като се осъзнах, оставих кутията на масата и изтърсих дрехите си от трохите.-Просто съм леко объркана.

CriminalsOnde histórias criam vida. Descubra agora