Criminals

Девета глава

Първите сутрешни лъчи нахлуха в стаята ми, но този път бяха студени. Събудих се в разпиляното си легло. Очевидно бях сънувала кошмар, защото почти цялата завивка беше на земята. Огледах се. Болката от вчерашната караница с Трейс беше отминала, сега единственото нещо, което чувствах беше празнота. Чувствах се празна и наранена! Но защо ли очаквам нещо друго? Била съм наранявана през целия си живот, нищо не се е променило.

Станах без никакво настроение и приведох леглото си в малко по-приличен вид. Дотътрих се с голямо нежелание до банята и си измих зъбите. През цялото време гледах тубичката с пастата, която оставих до мивката. Не исках да се гледам в огледалото! Не исках да виждам какъв изрод съм! Не исках да виждам онова момиче, което всички мисля за толкова отчаяно, че трябва да го целуват!

Но все пак срещанх отражението си в огледалото... Тялото ми беше малко и слабо, косата ми беше разрошена и приличаше на гнездо на птици, големите ми кафеви очи, които ме гледаха, изглеждаха уморени от всичките сълзи. Не можех да се понасям! Взех една кърпа и яростно я захвърлих срещу отражението си. Не се почувствах по-добре. Гневът и отчаянието все още бях в мен и ме убиваха отвътре.

Преведох се горе-долу в приличен вид и отидох на работа. Всичкото това подреждане на книги успя някак да ме успокои и скоро се чувствах по-добре. Но това не беше за дълго, защото видях през вратата да влиза Джоуи и да се насочва към мен.

Инстинктивно тръгнах да се крия, но той ме откри и ме накара да се обърна с лице към него.

-Алисън!-каза той, но тихо, за да не притесни останалите.

-Виж, кажи на Трейс, че не искам да говоря с него.

-Дойдох да се извиня от мое име. Съжалявам за снощи, ако съм те обидил с нещо. И че нищо не направих, за да спра разправията между теб и него.

Въздъхнах.

-Няма за какво да се извиняваш. Ти не си виновен, това са си наши неща, Джоуи. Откачих, защото мислех, че ме харесва, а той ме е целунал просто, за да се почувствам по-добре! Чувствам се жалка!

-Той те харесва. Не си го признава, но го познавам достатъчно добре и го виждам в очите му.-каза и ми се усмихна.

-Тогава защо каза всички тези неща снощи? Какво крие той? Знам, че знаеш нещо, кажи ми!