В главата ми беше пълна каша и нямах идея какво да правя. Дойдох в този град, за да бъда далеч от неприятности, а всъщност стана точно обратното - забърках се в още по - големи.
Трябваше да се махна оттук, поне за известно време, но да се прибера у дома беше немислимо. Чувствах се напълно бездомна.
Извадих телефона си си и започнах да преглеждам не много дългия си списък с телефонни номера. Всъщност номерата бяха само на Трейс, Бела, госпожа Баркс, Джоуи, Мелани и...майка ми. Не знаех, че някога ще ми потрябва.
След като замина и ме изостави, спрях да поддържам каквато и да е била връзка с нея. Тя ми звънеше всяка седмица, но аз не й отговарях. Бях предадена и наранена, за мен тя беше вече чужд човек. Единственият път, когато й отговорих, беше преди две години и тя ми даде адреса си, ако желая да я посетя някой ден. Е, в момента не желаех, но просто се налагаше.
Прибрах се в апартамента си и се постарах няколко дни да не излизам и да не вдигам никакъв шум, за да не чуе Джейс, че съм си у дома. Дните ми минаваха в четене на книги и плач.
От време на време поглеждат тайно през вратата на терасата си и постоянно намирах Трейс на неговата. Седеше и гледаше града замислен и пушеше като комин. Понякога се разхождаше нервно и можех да видя зачервените му очи. Болката му убиваше и него, и мен. Често поглеждаше и към моята тераса, но аз веднага дърпах пердето и се скривах. Тъкмо навреме, за да заплача.
****
Един ден започнах да подготвям куфара си. Пъхах в него каквото ми паднеше. Вече не се старарх да пазя тишина, защото в същия този ден заминавах и нямаше да бъда тук съвсем скоро.
Не се обадих на мама, за да я предупредя, че идвам при нея. Не исках да ме очаква с нетърпение, нито пък да се приготвя за пристигането ми. Исках просто да отида на тихо, спокойно място и да остана малко насаме мислите си.
Прибирах последната си вещ-зайчето Коди, когато на вратата тихо се почука. Ясно ми беше кой е.
-Влез.-казах.
Джейс се появи пред мен. Страхът ми към него вече не беше голям. Въпреки това се долепих колкото се може повече до ръба на леглото. Погледът му първо се стрелна към мен, а после към куфара.
-Не!-каза.-Моля те, не си тръгвай заради мен!
Въздъхнах.
VOUS LISEZ
Criminals
Roman d'amourВсеки човек си има своето тъмно минало... Току-що завършилата Алисън се премества от родния си град в големия Сиатъл с една мисъл-да избяга. Надява се да започне на чисто и да живее спокойно, но тази нейна мечта така и не се осъществява, защото срещ...
