Criminals

Четвърта глава

-Моля те!-изписка Бела за пореден път.

Бяхме се сближили последните няколко дни и вмомента бях у тях, умолявайки ме да отидем на дискотека. Не си падам по такива неща, пък и беше сряда. Следователно, трябваше утре да ставам рано и да съм отпочинала.

-Не си падам по такива неща!-отвърнах й.

-Моля!!!-каза и направи кучешка муцунка.-Моля, моля, моля!

-Добре!-пречупих се най-накрая.-Ще млъкнеш ли ако се съглася?

-Да.

-Тогава ще дойда.

-Ура!-каза весело и ме прегърна.-Отивам да се обадя на детегледачка за Алекс. Довечера искам да си готова в седем.

-Добре. А сега отивам на работа. Чао.-казах й и излязох, но не дано дали ме че, защото вече набираше някакъв телефонен номер.

****

Избрах едни от най - хубавите си дрехи и ги облякох. Обух кремаво - розови джинси и елегантни бели обувки с малко токче. Облякох бяла прилепнала блуза с дълъг ръкав, защото не исках всички да виждат това по ръцете ми. Сложих си съвсем лек гланц и метнах малката си чантичка на дясното рамо.

Не се чувствах много готова, но все пак излязох и почуках на вратата на Бела.

След няколко секунди отвори, облечена в много къса черна рокля.

-Хей, готова ли да купонясваме?-попита ме весело.

-Всъщност не.-отвърнах й честно.-Хайде да отиваме и да се връщаме. Утре съм на работа.

-Добре.-Затвори вратата.-Изглеждаш супер. Но знаеш ли какво ти трябва? Скъп часовник! Ще ти отива супер и съм сигурна, че до няколко часа ще си имаш гадже. Момчетата харесват момичета със скъпи аксесоари.

-Не искам гадже.

-Лъжеш ме в очите.

В този момент се замислих. Исках ли да имам гадже или не? Би било хубаво да си имам някого до себе си, на които да мога на се доверя. Но наистина ли исках някой, който не беше Трейс?

-Виж, може и да си намеря скъп часовник. Ти върви, чакай ме долу.

След като се уверих, че вече Бела е вече долу, тръгнах към вратата на Трейс и плахо почуках.

Чух стъпки, идващи отвътре и щом вратата започна да се отваря, забих поглед в обувките си, от които се показваха малките ми пръстчета.