Първите български полубогове

Глава 24

Васил

Стояхме пред Хеопсовата пирамида. Бях ли притеснен? Да!

Преди нас имаше една мистериозна жена. Тя ни обясни че в пирамидата има лабиринт с нива. Броя на нивата не беше известен тя каза, че лабиринта се променя според хората в него. Не знаех какво значи това, но Алфа ни поведе в търсене на входа в пирамидата.

Пърси забеляза пукнатина. Той извади химикалка, която се превърна в меч и удари пукнатината. След това се появи вход и ние влязохме. Там нямаше лабиринт, но докато аз си мислих това всички почнаха да падат на земята. Какво стана? Защо? Как?

Аз и Алфа бяхме единствените, които не паднаха. Проверихме дишането на другите. Те започваха да изчезват и да се появява на тяхно място сцена. Белинташ...

Едната половина беше Белинташ, а другата някакъв храм. Погледнах Алфа в очите му се виждаше ужас, страх, тъмнина и болка. Той се изпепели. На негово място се появи Сова. Не обладания от баща ни Сова, а онова добро момче през 2014г.

Той се приближи до ръба на скалата. Гледаше ме...

Той ме викаше с погледа си и аз отивах, но когато бях на една педа разтояние от него той се хвърли.

СОВАААААААААААААААААААА

крещях вътрешно

Това се повтаряше. Беше капан. Сега разбирам защо нямаше нищо, защото този лабиринт беше умствен.

Трябва да намеря начин да излеза от него. Вероятно и другите са в същия капан.

За да се измъкнат трябва да го разбият.