Първите български полубогове

Глава 2

Фреди

Ок ,май не беше добра идея да избягаме от пансиона. АМА ИЗОБЩО НЕ БЕШЕ ДОБРА. На Ани и беше хрумнала идеята да избягаме и да се върнем в България. Ето до къде стигнахме........

-КАКВО Е ТОВА???????-извика се Георги

Да точно се махахме от пансиона и бум някакво си чудовище. Не вярвах че съществуват но това изглеждаше като извадено от някаква си митология.

Това е Апóсис.-каза го Ани с изплашен глас.

Честно тя беше умника в нашето трио. Апóсис беше голям змей.

-Звучи ми като име на някакво египетско куче.

-Фреди Джаксън мълчи!-каза изнервено Георги.

Между другото мисля ,че това нямаше да стане ако не ни бяха захвърлили в някакъв си пансион.

-Какво ще правим?

-Фреди Джаксън мълчи гони ни някакъв огромен змей а ти питаш какво ще правим!!!!-ядосано рече Ани

Нещо стана. Някаква сянка се появи и скочи среща змея. Това ли беше нашият спасител? Хахахахаха спасител ли? Та той буквално скочи срещу змея и се

преби. В друг случай щях да се смея но.......

-Бързо скрийте се!!!!!!-каза някакво момче.

Та това момче изглеждаше доста добре. Той беше с зелено-сини очи и черна коса. Носеше оранжева риза и прокъсани сини дънки. Послушахме го скрихме се той се биеше със змея. От всички хора които минаха по пътя ни само той ли виждаше змея? Стига да останем живи ще му благодаря.

-Няма да го оставим да се бие сам срещу това изчадие!-каза смело Ани

-Ти добре ли си?!-попита я Георги с насмах.

-Георги ние излизаме ако искаш ти стой тук.-рече Ани малко притеснено.

-Не желая да се бия ,но няма да те оставя сама!-казах аз на Ани.

Тя ми благодари с поглед.

Обаче ние докато се наканим змея беше притиснал нашият мистериозен спасител.

Тъкмо тръгнахме и..... появи се някакъв вълк.

ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?! ЖИВОТА МИ СЕ ПРОМЕНИ ЗА НЯКОЛКО ЧАСА.

Този вълк се втурна към змея. И в този момент змея се извъртя пусна нашият ангел хранител и удари вълка.

Нашето момче обаче реагира бързо извади някаква черна химикалка от джоба си ,махна и капачката и се превърна в меч. Надписа на меча Анаклусмос еха как го разчетох беше на гръцки. Момчето имаше татуировката на ръката си. Татуировката беше на тризъбец с една черта. Имаше и някакъв надпис SPQR. Майко мила колко яко!!!

- ФРЕДИИИИИИ-извика се Ани.

И в този момент нещо експлодира. Змея изчезна ли?

-Какво стана?-попита Георги

Момчето ни погледна ,беше втренчил поглед в Ани.

-Аз съм Персей Джаксън ,но ми казвайте Пърси.

-Аз съм Фреди Джаксън.-казах му аз.

-Ясно. А ти коя си?-попита той Ани.

-Ами аз съм Анна ,а това е Георги-отвърна му тя.

-Какво се случи?-попита Георги.

-Ами нищо ново.-каза му нашият ангел пазител.

-Така деца вие сте полубогове. Да такива неща съществуват ,самият аз съм син на Посейдон.-рече Пърси.

Ани го гледаше разтревожено. Аз..... ами просто го приех.

-Та ти нормален ли си?-попита го Георги.

-Да.-Пърси го погледна сякаш искаше да го убие.

-Чакайте! Какво стана с онзи вълк и змия?

ВЪЛКА КЪДЕ Е? Нямаше го ,а на негово място се беше появило едно момче. Момчето беше с черна коса ,кафяви очи като на куче и беше облечено с черни дънки ,бяла тениска и черно кожено яке. На врата му имаше някакъв медальон.

Пърси се приближи до него ,огледа го и клекна. Нашият ангел спасител извади някаква малка бутилка ,отвори я и сипа в устата на момчето. Това не беше вода. Някаква си лилава напитка ,но не знаех какво е.

-Какво е това?-попита Ани.

-Нектар полезен е в малки количества ,но ако се прекали и не е полубог тялото му ще изгори. -обясни ни той.

Момчето се събуди!

-Ах ,боли!-рече тихо той.

-Кой си ти?-попита го Пърси.

-Алфа син на Анубис.