Първите български полубогове

Глава 13

Алфа

-МАМО ОБИЧАМ ТЕ! -извика Фреди точно преди да се разбием в земята.

скачане във времето

Събуждам се замаян и с много болки в тялото. Сядам, отлеждам се и виждам ъх море. МРАЗЯ МОРЕТО! Огледах се и виждам Дженифър просната на земята. Изтичах до нея и я разтърсих. Шанса да беше умряла е доста голям, но тя дишаше. Зарадвах се, пак се огледах и видях Фреди.

-Ставай дребен нямаме време за губене! -извиках му и го ритнах.

Той изпъшка и стана. Не виждах Нико, Пърси, Анабет, Георги и Деймън.

-Алфа на свещенните земи сме. -каза Фреди като се огледа.

Свещенните земи не бяха планувани в този момент трябваше да ходим за шишето с бурите, но...

Нямах нещо против да идем да земем този къс земя.

-Нека да се разделим вие двамата ще идете да земете къса земя, а аз ще ида да намеря другите. - дърдореше Фреди.

Съгласих се, защото нямам нищо против да прекарвам времето си с Дженифър. Тя беше добра, умна и забавна. Косата и беше дълга и бяла като луната, устните и бяха розови, очите и пронизващи като лунен лъч светлина в мрака тя просто беше красива колкото луната.

Фреди тръгна да търси другите, а ние с Дженифър просто се разхождахме по плажа търсейки знака на свещенната земя.

Просто вървяхме по брега и се наслаждавахме на есенното море. Нищо и никой не смущаваше нашата разходка. Спокойствие, тишина! Всичко беше наред какъв знак търсехме ами скандинавският знак на земята.

Оглеждах се и Дженифър правеше това.

-Ето го! -каза тя.

Доближихме се и изведнъж нещо стана. Земята се пропука изпаднахме в нея. Преди да се разберем се появихме на Арена стоящи пред двама силни мъже.

-Кой се усмели да прекачи прага на свещенната земя! -извика единея.

Той държеше копие, а другия чук.

-Това са Тор и Аси. -прошепна ми Дженифър.

-Дженифър Стон дъщеря на Ник! Какво си мислиш че правиш тук?!

-Искаме да вземем къс от свещенната земя трябва ни за портала. -казах им аз.

-Елате и го вземете щом сте решили така! -извика Тор и тръгна към нас с чука си.

С Дженефър се разделихме. Аз се занимавах с Тор а тя с Аси. Не беше изобщо лесно беше голям бой. Как можем да ги победим та те са безсмъртни?! 

Алфа Да се биеш с Тор и Аси е трудно. Привличах им вниманието за да може Дженифър да се приближи до късчето земя. Тичах,бягах, нападах правех всичко. Мразя скандинавските богове! ВСИЧКИ ГИ МРАЗЯ! -Хвани я!-извика тор.Аси прободе Дженифър в сърцето. Тогава почуствах как аз умрях. Дженифър беше взела късчето земя,но на каква цена-Свършихме си работата тук Тор.-бога,който беше промушил Дженифър не изпитваше нищо. Всичко изчезна и вече нямаше следа от боговете. -ДЖЕНИФЪР!Тя лежеше в локва кръв. Беше оставена по гръб и държеше в ръката си късчето земя. Пророчеството... беше истина Красотата на Дженифър беше изчезнала. Спомням си я преди това колко красива беше, а косата ѝ сребарна като лъч лунна светлина сега е в кървав цвят,красивите и очи сега са уморени и тъжни. -ДЖЕНИФЪР НЕ УМИРАЙ ТАКА! ТОВА НЕ Е МОЛБА, А ЗАПОВЕД Седях там и плачех. Нямах сили дори да кажа нещо друго.-Дженифър обичам те! Всички моменти,които имахме заедно ще ми липсват,а усмивката ти...А-а-алфа аз съжалявам,но...Не знам как беше още жива,но знаех че няма да е за дълго време. Придърпах тялото ѝ,прегърнах го и после я целунах. Усетих как тя спира да диша. Оставих я на земята, взех свещеният камък от нея и после го прибрах в джоба си. -Сега се връщам Дженифър.-казах с горчилка.Събрах миди от плажа и оградих тялото ѝ. Беше станало вечер. Луната огря тялото. Тя беше толкова красива дори и сега. Погледнах я за последно преди да и направя някакво подобие на гроб. Изписах името и с миди и после се отдалечих. Луната грееше още по-силно от преди.Извадих малкият нож, който ми беше дала тя преди. Порязах ръката си и оставих следи.-Ще дойда при теб Джени!