Santa Fe

Как започна всичко

1985.

-Били, ставай, ще закъснееш за работа! - извика баща му, и минавайки покрай отворената врата на стаята метна върху него униформата му.

-Добро утро и на теб! - викна Били, отмятайки с нежелание одеалото.

Как мразеше да става толкова рано, но работата не чакаше. Мина през банята, опитвайки се да оправи косата си в напуканото огледало, а когато се върна в стаята си и погледна стария дървен часовник на скрина осъзна, че наистина закъснява. Мамка му, случваше му се всяка сутрин, не можеше ли баща му да се сети да мине по коридора малко по-рано. Завъртя очи и постави нов рекорд по бързо приготвяне за работа. Не че имаше какво толкова да прави, просто трябваше да навлече някакви дънки, униформената риза с логото на бензиностанцията и червената бейзболна шапка, която сам си добавяше като завършек към тоалета. Отвори хладилника, когато слезе на първия етаж, но баща му отново не бе купил нищо.

-Страхотно. - промърмори Били, завъртя се на пети и забърза към работа, отбелязвайки си наум, че ще трябва да похарчи спестените си пари от вчера за хляб и сирене.

Пристигна с десет минути закъснение и любимият му шеф мистър Робъртсън пак му мрънкаше и го прати да зарежда колите при първата станция за бензин. Били стоеше, чоплеше стикера залепен на близката колона и зяпаше пустите магистрали, по които сигурно цяла вечер не бе минала кола. Разтърка очи, остави се ярките лъчи да изгорят бледата му кожа и зяпаше безоблачното небе през тъмните си слънчеви очила.

Как бавно се нижеха ранните сутрешни часове в тази единствена за градчето бензиностанция. Били често почти си умираше от скука тук, докато поне не дойдеше време колегата му да вземе смяната си, че да има с кого да си говори,но не се оплакваше. Трудно се намира работа в такова малко градче, особено когато си непълнолетен. Имаше късмет, че бащата на най-добрия му приятел беше с връзки, а самият му приятел бе твърде отдаден на живота и нямаше финансови затруднения, че да му се налага да работи.

Първият му клиент дойде в девет сутринта, някакъв тъмно червен джип с нюйоркска регистрация. Изумен от далечната дестинация на русокосата жена зад волана и прегорял като филийка на тостера под жаркото слънце, Били с усмивка се погрижи за колата и изми предното и задното стъкло, прашясали от покрития със сух пясък асфалт и бързата скорост. Жената отиде да плати и като се върна се спря при подпрелия се на капака на колата Били, за да му даде бакшиш. Момчето с любопитство наблюдаваше жената, която със своите разкъсани къси панталони и кожено елече изглеждаше като неговия идеал за жена- независима, буйна и красива в своята естественост.