Santa Fe

Нещо неочаквано

1989.

Когато получи поканата, увита в панделка с името си на нея с наклонен красив почерк, Били много се изненада. Доколкото знаеше- беше говорил с Джеси преди два месеца, когато за последно си бе платил сметката на телефона- той и Беатрис се бяха разделили доста отдавна по взаимно съгласие, но не и без ядове. Реши да се увери, че всичко е точно и отиде при съседите си- млади брат и сестра, близнаци, живеещи тук сами и работещи по въпроса да станат сериозна част от модния бизнес. Бяха много забавни и общителни хора и често Били и Джими прекарваха свободните вечери с тях, играейки настолни игри и почивайки си от стреса навън в компанията на силна музика и много безцелни приказки. Отвори му Луиза, 18-годишната красива платинена блондинка с почти сребърни очи и 24-каратова усмивка.

-Какво става, Били? - попита го тя и го покани да влезе.

Били й се усмихна и тръгна направо към телефона, обяснявайки й че е дошъл да разбере дали една уговорка е сериозна. Докато той набираше номера Луиза дойде, прегърна го през кръста и сложи глава на рамото му, надничайки любопитно. Били завъртя глава и я целуна по челото. Не се притесняваше от близостта им и не се бъркайте- те бяха само приятели, а по време на някои от приятелските събирания и приятели, които деляха едно легло и дълги целувки. Остави я да го прегръща, докато говореше с Джеси, който веднага бе вдигнал телефона и с истинско щастие в гласа бе съобщил, че с Беатрис наистина ще се женят. Били изрази искрената си радост и прие поканата, казвайки, че ще е за един- нямаше намерение да смесва нищо от стария си живот в Санта Фе с новия в Сан Диего.

Сватбата беше насрочена за началото на лятото и ето, че в първата юлска сутрин Били остави апартамента разхвърлен, взе си багажа и дори не си направи труда да каже на Джими, че тръгва. Вратата на стаята на съквартиранта му беше отворена и можеше да види краката му, преплетени с тези на Луиза, и не искаше да вижда повече. Физикът бе зарязан наскоро от приятелката си Лиса и ето че успешно се утешаваше с красивото съседско момиче. Били нямаше търпение да се качи в колата и да пропътува страната, най-сетне сам със себе си и далеч от този драматичен апартамент. Така и направи.

След като изръшка голяма част от запада, стигна до обичания си роден град. Така и не разбра защо Джеси бе решил да остане в Санта Фе и бе отказал да учи или живее другаде. Реши да не търси отговор на въпроса сега и паркирайки почти в задния двор на една от къщите в крайните квартали побърза да смени размъкнатата си тениска и скъсани джинси, с които беше и снощи, с официалния смокинг, който бе взел назаем от Найджъл, братът на Луиза. Кадилакът се поклащаше под неговите резки замахвания в опит възможно най-бързо да оцели дупката за ръкава или крачола, но ето, че бе почти готов и хич не му пукаше, че хората в квартала могат да го видят. Не искаше да закъснее за сватбата на най-стария си и верен приятел. Ето че пристигна точно навреме в голямата църква на града, в чийто двор щеше да се състои церемонията. Били отиде право да поздрави булката и младоженеца, които искрено му се зарадваха. Били с усмивка отбеляза колко зрял и изискан изглежда Джеси в смокинг и колко му отива зализана назад коса, липсваше му само една пура и щеше да е досущ като от старите филми. Булката, младата червенокоса Беатрис, в своята дълга по тялото бяла рокля с флорален мотив и дълъг до земята приказен воал озаряваше направо целия град като огнен ангел. Били й целуна ръка и получи изненадващо предложение да бъде кум, разбирайки също толкова изведнъж колкото и Джеси, че по-големият брат на младоженеца е възпрепятстван заради едномесечната си дъщеричка и най-вероятно или няма да дойде, или ще закъснее. Чувстваше се като втори наложителен избор, но прие, защото знаеше, че Джеси също колкото него цени приятелството им, родило се в онези задушаващо горещи лета преди пълнолетието. Церемонията започна в три следобед и Били гордо застана зад приятеля си. Кумата на младоженката, 16-годишната й братовчедка, му се усмихваше кокетнически, но той я дари с усмивка само веднъж и впери погледа си в свещеника. Напомняше му много на Луиза, а всички знаем, че Луиза без проблем си бе легнала с най-добрия му приятел, точно когато Били бе започнал да се замисля дали да не я попита да станат нещо повече от приятели. Понеже не беше чак такъв кретен, че да разваля щастието на съквартиранта си, който или трябваше да започне да пие, или да си играе с Луиза, Били си замълча и се зарече никога повече да не се замесва с такива опасни жени, не и този тип.