Santa Fe

Списъкът

2015.

- Аксел?! Каква изненада, защо си тук? Да изведеш Ели на среща може би? Не знаех, че сте се сближили! Това е страхотно! – развълнува се Джеси, като с думите си накара дъщеря си да се изчерви.

- Татко, стига, той дойде да те търси и плюс това днес говорим за първи път от години, въпреки че имаме някои общи часове. – опита се да укроти баща си Ели, като погледна към Аксел, повдигайки вежда на последното казано.

- О, така ли, добре тогава. – отвърна спокойно Джеси, сякаш нищо не се бе случило, след което се усмихна на племенника на стария си приятел и седна до дъщеря си. - Е, Аксел, за какво ти трябвам?

Аксел се засмя леко, след което разказа на Джеси за седемнадесетото желание на Били Рок, което го засягаше. Щом чу името на най – добрия си приятел, Джеси сведе глава и на лицето му се появи тъжна усмивка, но също така и се обърка. Той и Били имаха 3 години разлика и никога не се бяха засичали в гимназията, бяха се запознали, когато Рок започна работа на бензиностанцията, затова нямаше как желанието да е истинско, но пък и Джеси никога не бе успял да разбере как е функционирал гениалният мозък на приятеля му. Отърси се набързо от мислите за Били, след което погледна към Аксел, прокашля се и прие „извинението". Но Аксел забеляза промяната в настроението на учителя си, тъжните му очи и погледа на объркан човек, но реши да не задълбочава.

- Значи всичко е наред? – попита младежът, извил подозрително вежди.

- Напълно. – изрече тихо Джеси, изправи се и под безсмисления предлог, че отива да проверява контролни, което накара Аксел и Ели да се спогледат, се измъкна от стаята.

- Чао, Джеси! – провикна се Аксел след него и побърза да се изправи. - Радвам се, че се видяхме, Ели, до скоро.

Излезе навън и тъкмо пое през двора, когато усети, че го следват и тогава се чу гласът на Ели, което го накара да спре в крачка и да се обърне.

- Какво има?

- Баща ми никога не се е държал така. Кой беше този Били Рок, заради който дойде? – попита тревожно Ели, крачейки на място неспокойно.

- Чичо ми, починал е преди шестнадесет години. Не знам много за него, бил съм на една, но може би баща ти знае повече, отколкото иска да си признае.

Ели замълча и сви рамене, все още изглеждаше притеснена. Аксел се протегна, чудейки се дали да я прегърне, но в крайна сметка просто сложи ръка на рамото й.