Santa Fe

Неизбежна смърт

1999.

Бил Джоуел Рок загина на 13 август 1999, в сумрачния горещ следобед на Шосе 17, точно на входа на градчето Санта Фе. Остави след себе си малка дъщеричка и красива съпруга, едно празно студио със затихнала музика и множество разбити сърца. И един лист, намерен на мястото на инцидента под прахта и разпръснатите части, покрити с черно масло досущ като с кръв. Намери го брат му, който първи се докопа до отбивката на шосето, която бързо се обгради и от полицаи и линейки, както и случайни минувачи, които бяха имали нещастието разходката им до заведенията в преградията на градчето да съвпаднат с тази несправедливост. За Били беше късно. Лекарите прецениха, че е издъхнал преди около пет минути, което каза на Рон, че ако беше подранил поне малко щеше да чуе последните му думи. Но получи нещо на хартия и много го беше страх да го прочете. Бяха минали три дни и той не се беше прибирал вкъщи при Наши и сина си. Не искаше те да го виждат такъв. Промъкна се в старата къща на баща си и лежеше там празен, докато призраците на семейството, с което беше отраснал, се рееха около него и го поздравяваха ухилени.

Листът стоеше  недокоснат в коридора до вратата, точно до обувките му, и той се страхуваше да го отвори. Знаеше, че трябва да го направи и да отиде да говори със Сюзан. Няколко пъти телефонът в къщата звънеше, но той не вдигна. Предполагаше, че търсят баща му. Малко от жителите на Санта Фе бяха разбрали, че е мъртъв, а Били преди месец беше на гробищата, за да остави цветя по случай годината и половина, в която него го нямаше. Бе звънял на Рон, но той бе твърде зает да гледа малкият си син Аксел, докато Наши е извън града, за да отиде. Рони не разбираше защо брат му толкова страда, но откакто баща им беше загинал Били се промени много. Стана по-суров, по-студен, по-делови. Вече не се наслаждаваше на работата си, а просто работеше. Сюзан няколко пъти бе говорила с него, а и с Джеси за промяната и се опитваше да му помогне по всевъзможен начин, но Били въпреки че още я обичаше с цялото си сърце и душа не можеше да се вслуша напълно в думите й. Единствено когато бе с дъщеричката си Брук си беше стария. На всички им липсваше стария влюбен в живота Били, който вярва, че всичко е възможно, но да загубят цялата му личност ей така изведнъж, да го изгубят от света, никой не можеше да приеме това. И нямаше да успее. Всички, които бяха познавали били Рок, никога нямаше да бъдат същите. А дъщеричката му, която наскоро бе навършила две, никога нямаше да го опознае. Дори нямаше да си го спомня, щеше да е просто образ от снимките.