Santa Fe

Disneyland

13 юли, 2015.

Ето, че посещението ни на Лос Анджелис приключи. В момента отиваме в Дисниленд Калифорния, можете ли да повярвате?!

Разхождахме се из Дисниленд, разглеждайки атракциите и радвайки се на диснигероите, когато Брук ме ръчна.

- Е, Ал, къде ще отидем първо?

- Какво ще кажеш за The Twilight Zone Tower Of Terror? Казват, че е забавно. - ухилих се.

- Това е страшно, отпишете ме. - обади се Ели, а Логан се съгласи с нея.

Уговорихме се да се чакаме при California Screamin' - едно от влакчетата, след около 15 минути, след което с братовчедка ми се затичахме развълнувани към хотела на ужасите.

Минахме през фоайето и влязохме в някаква стая, която беше слабо осветена. Изведнъж настана мрак и се включи някакво малко телевизорче. Гледахме нещо като историята на хотела. Като излъчването свърши лампите отново светнаха. Служителите ни преведоха през някакъв коридор и стигнахме до стар асансьор. Имаше няколко реда седалки, на които се настанихме, закопчахме коланите и зачакахме. Започнахме да се движим надолу, след което спряхме и продължихме нагоре. Попаднахме в някаква стая с огледало, всички започнаха да махат с ръце и тогава светлините угаснаха и се появиха мълнии. Образите ни бяха в неонов цвят, тогава изведнъж избухнаха и не се виждахме повече. Задвижихме се отново и се озовахме в коридор. Пред нас изникнаха холограмни призраци. Някакъв призрачен глас започна да ни разказва тяхната история и тогава те изчезнаха. Започнахме да се движим нагоре с невероятна скорост и пред нас се откри невероятна гледка. Бяхме наистина нависоко. Движихме се нагоре - надолу известно време, а всички пищяха докато ние с Бруки се смяхме и после като че ли се намерихме в друго измерение. Онзи глас пак бърбореше нещо, но не го слушах особено. Изведнъж се включи осветлението, вратите пред нас се отвориха и една служителка ни опъти към изхода.

- Това беше страхотно! - извикахме въодушевено и тръгнахме към влакчето, където трябваше да се срещнем с Ели и Логан.

- Най - накрая! - извикаха гаджетата ни.

- Да, да, хайде да се качваме на влакчето! - целунах Ели и я задърпах с мен към предните седалки. Логан и Брук се качиха зад нас.

Влакчето беше епично! Крещяхме, смяхме се и се наслаждавахме на изживяването. След кратка разходка из парка, през която си говорихме за това, колко е гадно, че трябва да се прибираме скоро, отидохме да чакаме на опашката за Grizzly River Run. Винаги съм искал да отида на рафтинг. Това обаче е малко по - различно. Настанихме се в „лодката", чиито седалки бяха наредени в кръг. Първоначално водата беше спокойна и плавахме бавно. След това се изкачихме нагоре чрез някаква машина, продължихме в спокойна вода като постепенно тя се разбушуваше и скоростта се увеличи. Спускахме се със средна скорост надолу и водата ни пръскаше. Последва рязко надолнище, от което доста се намокрихме, накрая продължихме бавно с плаването и дойде време да слизаме. Като цяло не беше толкова екстремно колкото предполагах, че ще бъде.