Santa Fe

Тъгата в щастието

2015.

Аксел извади късмет. Пратиха баща му на командировка за една седмица, през която момчето си излизаше най-спокойно навън и изпълняваше желанията на чичо си. Накрая му остана само 1. Тъй като не искаше да бърза с приключването на списъка, реши да го остави за известно време и да се отдаде на Ели, към която започваше да добива чувства.

- Хей, татко? Може ли да изляза? Искам да заведа Ели на среща. – помоли се Аксел на баща си, поглеждайки изчервен към земята.

- Щом става въпрос за Ели всичко ти е позволено! – ухили се Роналд.

Момчето се изчерви още повече, след което отиде в кухнята и започна да приготвя сандвичи. Беше решил да изведе Ели на пикник. След като приготви храната, се зачуди какви напитки да вземе, но после се сети, че приятелката му обожава сок от праскови, затова отиде до магазина, за да купи. Като се върна сложи всичко нужно в една кошница, взе одеяло за пикник от гаража и се запъти към гората. Докато изпълняваше желанията на Били беше намерил едно страхотно местенце близо до една река, където беше много красиво, затова се запъти натам. Когато стигна постели одеялото, затискайки го с камъни, за да не го отвее вятърът, след това сложи кошницата по средата и отиде до къщата на Ели. На вратата го посрещна Джеси.

- Здрасти, Аксел, какво искаш? – попита сънено Джеси, който явно се бе събудил наскоро.

- Ели тук ли е? Трябва да я питам нещо. – отвърна усмихнато Аксел.

- Сега ще я извикам.

С това казано Джеси тръсна вратата и момчето чу как учителят му по физическо крещи на дъщеря си да слезе долу. Не след дълго вратата отново се отвори и се появи русокосата красавица. Веднага щом видя Аксел тя се усмихна широко и го прегърна силно.

- Здравей, Аксел, искал си да ме питаш нещо? – погледна го объркано момичето.

- Ъмм, да, исках да те питам дали.....щеизлезешлинасрещасмен? – младият Търнър така изстреля въпроса, че Ели не разбра нищо и го помоли да повтори, но по – бавно - ...Ще излезеш ли на среща с мен? – изчерви се Аксел.

- С удоволствие! – зарадва се блондинката.

Аксел й каза да се приготви, съветвайки я да се облече с нормални дрехи, тъй като няма да ходят на някакво официално място. След минути Ели беше готова. Момчето я поведе към гората, като завърза очите й, когато стигнаха началото, казвайки й да му се довери. Не след дълго пристигнаха на мястото за пикник. Аксел премахна превръзката и каза на Ели да отвори очи. Момичето го направи и ахна от красотата, която беше пред нея. Обърна се към приятеля си и го прегърна силно, след което двама седнаха и започнаха да се хранят. Когато вече бяха сити, настъпи неловка тишина. Аксел погледна към Ели и не успя да откъсне очи от нея. „Толкова е красива..." помисли си той. Изведнъж телефонът му извибрира. Момчето го погледна, след което се извини на Ели и се отдалечи малко.