Santa Fe

Изненада!

2015, същата вечер.

Барбекюто беше доста забавно. Татко бе приготвил маса в двора и нареждаше чиниите, когато се прибрахме. Ели, каквато е учтива, веднага се зае да му помага, слагайки чашите и подреждайки приборите, за което татко й бе доста благодарен. Не след дълго се появиха Брук и Логан, като най – добрият ми приятел започна да пече пържоли, ребърца и какво ли още не, а братовчедка ми отиде за напитките.

Щом всичко беше готово се настанихме на масата. Баща ми разпитваше Логан за колежанския му живот, а аз трябваше да слушам досадния спор на Руки и Ели, кой е най – хубавият романтичен филм. По едно време татко ме спаси от мъките ми, прошепвайки в ухото ми, че е приготвил изненада за Брук.

- Каква изненада? – позаинтересувах се.

- Кадилака на чичо ти. Ще го дадем на Бруки, така че отиди да го докараш.

- Този, върху който работих ли?

- Същият, а сега бягай. – побутна ме татко.

Кимнах на баща си и се запътих към къщата на дядо, където бе колата. Гаражът бе ужасно прашасал. Отметнах покривалото от автомобила и се озовах лице в лице с кадилака, който до преди няколко месеца поправях. Сега изглеждаше като нов, седнах на шофьорското място и сложих ръце на волана. Тази кола се усещаше различно от другите, извадих ключовете от жапката и запалих. Минах набързо през бензиностанцията да заредя и поех към вкъщи.

Като се върнах в двора видях, че Джеси е дошъл. Наскоро бях разбрал, че с чичо са били най – добри приятели. Поздравих го и отидох при Брук, казвайки й да ме последва. Всички бяха толкова погълнати от разговорите си, че не забелязаха, че ни няма, докато Бруки не изпищя, като видя изненадата си.

- Това колата на татко ли е? – попита със сълзи на очите братовчедка ми. – Мислех, че е потрушена.

- Ами...да..беше, докато не я поправих. Сега е твоя. – ухилих се.

- О, боже, Аксел, ти си най – страхотният, обичам те! – Брук скочи на врата ми, прегръщайки ме.

Останалите се появиха и очите им се разшириха, когато видяха кадилака, а още повече като разбраха, че аз съм го поправил. Какво да кажа, бива ме с колите. Татко ме потупа гордо по рамото, а другите кимнаха одобрително. Щях да предложа да се връщаме на масата, но Бруки ме задърпа към колата, заповядвайки ми да се кача, след което седна на шофьорското място и опрашихме кой знае накъде.