Santa Fe

Нищо не е свършило

2015, Аксел

Лятото мина бързо. Брук си тръгна, а леля Сюзан остана в Санта Фе, за да бъде с Джеси. Ели отиде да учи в колежа на Логан. Няколко месеца по - късно скъсахме, защото двамата се влюбиха. Отначало бях тъжен и ядосан, че гаджето ми ме заряза за най - добрия ми приятел, но с времето го преодолях и започнах да се радвам за тях, все пак важното е те да са щастливи, а и с Ели си останахме добри приятели.Джес предложи на леля Сюзан и тя прие, решиха да се оженят на Коледа, малко преди рождения ми ден. Мразя рождения си ден, понеже все още се обвинявам за смъртта на мама.Коледа дойде. Всички се събрахме в нашата къща, за да празнуваме: аз, татко, Джеси, леля Сюзан, Ели, Логан...само Брук липсваше, имала планове с приятелите си. Бяхме се настанили на масата в дневната и вечеряхме. В този момент на вратата се позвъня. Татко заяви, че той ще отвори и стана от мястото си. След няколко секунди се върна, обяснявайки, че просто са объркали адреса.

- Аксел, какво има? Почти не си докоснал храната си. - попита ме притеснено леля Сюзан.

- Не съм особено гладен. Моля да ме извините, но ще се кача в стаята си. - промърморих и възможно най - бързо напуснах масата.

Не си направих труда да цъкна лампата, когато влязох в стаята. Просто отидох до леглото и се метнах отгоре му. Тогава се чу някакъв глас:

- Ау! - Изправих се бързо и включих светлината. На леглото ми, потърквайки главата си, седеше Брук и ме гледаше с палава усмивка, а аз застинах на място.

- Така ли посрещаш братовчедка си, Ал? - попита ме, а аз се отърсих от транса си и я прегърнах силно.

- Брук! Липсваше ми ужасно много! Мислех, че няма да идваш?

- Ами, излъгах. - погледна ме с невинен поглед - Исках да те изненадам.

Усмихнах се и я стиснах още по - силно, от което тя се засмя. Чуха се стъпки и вратата се отвори.

- Братле, донесохме ти сандвичи, поне да хапнеш нещо.....Брук?! - веднага щом видя братовчедка ми Логан пребледня, Ели я погледна гузно, а Руки се намръщи.

- Здравейте, Логан, Ели... - промърмори Бруки.

Имах чувството, че скоро някой щеше да пострада, тогава братовчедка ми се изправи, зашлеви шамар на Ели и удари Логан с юмрук в корема, след което се изпари от стаята. Без да се замисля я последвах. В бързината забравих да си взема якето и излязох навън по тениска. Веднага усетих студеният вятър, но не обърнах внимание и хукнах след Брук, която бягаше в посока къщата на дядо. Когато стигнах там, братовчедка ми седеше на стълбите и трепереше. Изправих я на крака и влязохме в къщата. Взех едно от старите одеала в спалнята и я завих. Почти не усещах тялото си, но тя беше по - важна за мен, затова се погрижих да я стопля.Стояхме, седнали на дивана около един час, без да кажем нищо. По едно време получих тревожен СМС от татко, който се чудеше къде сме. Отвърнах му, че сме в дома на дядо и не искаме никой да ни търси, след което включих телефона си на безшумен и го оставих на земята. Когато Брук се съвзе ме прегърна, но мигновено се отдръпна.