💔 BROKEN HEART 💔

~7~

На сутринта:
10:00
(Някой почука на вратата)
Събудих се и видях Намджун надвесен над мен.Попитах го какво има и той ми каза,че имаме малко работа.Станах от леглото и започнах да се оправям.На излизане от вратата на стаята, забелязах че Кук се къпе.Изведнъж му звънна телефона.Отидох да видя кой е.Беше Юн-Кюнг.Зачудих се какво ли имат толкова да си кажат.Намджун беше настоятелен и излезнахме.Качихме се в колата и потеглихме.През целият път си мислих за случващите се неща в живота ми.Чудих се коя ли е тази Юн-Кюнг.Реших,че като се приберем ще поговоря с Кук.Намджун караше към Бусан.Мислих си,че ще ходим към Сеул.Влезнахме в градът .Той спря пред една къща и ми каза,че сме пристигнали.Слезнахме от колата  и се запътихме към къщата.Намджун почука и някой отвори вратата.На прага седеше стар мъж.Никога досега не съм го виждал.Мъжът ни каза да влезем вътре.Когато влязохме в дома на стария човек,забелязах украсата на цялата къща.Стори ми се много съмнително.Мъжът седна на земята до една ниска масичка и ни покани да седнем срещу него.Седнахме и мъжът ми каза:
"Покажи си дланта на ръката,младо момче".

Чудих се какво се случва.
Започна да движи показалеца си по дланта ми.Погледна ме и ми каза:
"Момче ,в сърцето ти имаш много любов към определено момче.Внимавай как ще си изиграеш картите.Не се доверявай на никого и обмисляй действията си 3 пъти преди да предприемеш нещо".
Бях в шок като чух това.Чудих се защо Намджун ме доведе тук.Дойде и негов ред.Аз обаче излязох на вън и го изчаках отпред.Телефона ми вибрираше и видях,че Джънкук ми звъни.
                     Разговорът:
Джънкук-Къде си,Тае?-попита ме с треперещ глас.
Аз- Ами с Намджун сме в Бусан.Не знам кога ще се прибираме...Защо??
Кук- Ами..-замлъкна за малко.
Искам те!
Аз- Ще гледам да дойда,колкото се може по-бързо...
             Край на разговора:
    Когато Джънкук ми се обади и ми каза тези неща, направо бях на седмото небе.Досега не бе толкова честен с мен.Влязох набързо в къщата и хванах за ръката Намджун,отвеждайки го извън къщата.Запътихме се към колата докато той не ми каза:
"Еййй на къде си ме раздърпал така.Не виждаш ли ,че сме тук по работа".
Тогава му се изсмях и му казах,че трябва спешно да ида до вилата.
Той ми каза закачливо:
"Джънкук..аа?".
Изгледах го като гръмнал,но като цяло прекалено харесвах Кук и затова се усмихнах и кимнах с глава в знак на съгласие.Намджун ми се усмихна и ми каза,че тръгваме.Пътувахме цели 40 мин.Просто нямах търпение да стигна при "моят" Куки.Прекалено бях влюбен в него и не знаех какви думи да използвам,за да опиша как се чувствам.Минаха още около 10 мин и влезнахме в Сеул.Телефона ми извибрира.Джимин ми беше писал:
                         Чатът:
Джимин- Приятелката ми е загубила бебето...😫
  

                Аз- Ама как така????
  

Джимин- Ами докато е шофирала към вилата.Загледала се е в телефона си и се е катастрофирала.😔

                     Аз- Много е    безотговорна.Съжалявам Мин.Ти къде си???

Джимин -При нея съм.Тази вечер няма да се прибирам.
 
                Аз- Добре...Дръж се!❤️

Джимин-До утре❤️❤️

                  Край на чата:

Докато си чатих с Джимин,вдигайки погледа си от телефона,забелязах че вече сме пред вилата и отдавна не сме в движение.Слязох и забързах крачка,за да си видя Кукито.Влязох вътре и Джин ме спря,казвайки ми че му трябва мнение за дрехи.Обаче аз бързах и затова му казах,че Намджун има по-хубав вкус от мен.Джин ме изгледа много странно,погледна към Джун и започна да се смее.Не схващах кое е смешното,но се сетих на къде се бях запътил и забързах ходенето ми.Качих се по стълбите, отваряйки вратата видях как Кук беше легнал полу-гол на леглото и зяпаше нещо в телефона си.Запътих се към него и легнах до него.Целунах го по устните с голямо желание.Той ми се усмихна и каза:
"Най-накрая си дойде"
Усмихнах се и го хванах през кръста и го предърпах към мен и започнах да го целувам по врата.
Изведнъж се сетих,че сутринта исках да говорим.Не знам защо,но реших,че правилният момент е сега.
              Разговорът:
Аз- Исках да поговорим за нещо,Кук.
Кук- Кажи?
Аз- Имаш ли някакви чувства към мен?-попитах го с искри в очите
Кук- Амии...Аз-зачуди се-Истината е....
Прекъснах го.
Аз- Знаех сии...
              Край на разговорът:
   
Наистина се натъжих много.Станах от легото и се запътих към вратата.Той дори не ме спря.Излезнах от стаята и се запътих към двора.Преди това минах през кухнята и си взех няколко бири.Вече бях на двора и седнах на люлящата се люлка.Загледах се към звездите и си мислих.След това което чух от стария мъж.Напълно бях объркан.Аз наистина исках да бъда с Кук.Неговата компания ми е любима.Докато си мислих тези неща,някой подпря ръка на рамото ми.