💔 BROKEN HEART 💔

~14~

Събудих се от хъркането на Юнги.Станах и забелязах ,че сме само двамата с него в палатката.Излезнах отвън и забелязах Джун и Джин седнали на едно пънче и си говореха нещо.
Аз:Хей,момчета..Къде е Кук?
Джин:С Джимин отидоха да се разходят..
Зачудих се.Нали уж не се харесваха.Седнах при тях и след малко Джимин и Кук се върнаха.Смееха се доста високо.
Кук:Аа,Тае станал си вече.
Аз:Ами да.. На какво се смеехте толкова..
Кук:Ами Джимин ми разказваше неща от детството си...хахаха..много шантаво детство..
Джимин:Еййй,заек..
Тази близост много ме дразнеше,но от друга страна се радвах като цяло,че поне има за какво да си говорят..
Всички вече се събудиха и седнахме да закусим на една масичка с пейки.Вечерта не я бях забелязал даже.
Юнги:Хайде вече да се прибираме във вилата.Комарите ме изядоха.Земята ми изръби задника...иии
Джун:Охх, Юнги стига си се оплаквал..Не ти ли омръзна?
Юнги:НЕ!
И другия път не ме прекъсвай..
Джимин:Явно някой пак не се е наспал.
Отиде до него и го целуна нежно по устните..
Джин:Ойй..Сладурчетата ми тее..
Аз:Хайде да тръгваме наистина..
Юнги: Ето един на моето мнение,вече почваш да ми допадаш..
Аз:Значи до сега не съм ти допадал така ли?
Юнги: Естествено,че да!
Игнорирах го и отидох и събрах багажа.Настанихме се в колите и тръгнахме.Стигнахме във вилата и всеки се запъти към стаята си да се оправи.Бяхме решили да пийнем в хола и да се забавляваме.
Седнахме в хола и започнахме да пием.Вече бях на 5тата си чаша уиски.
Юнги:Хей,Тае виждал ли си Джимин и Кук?
Аз:Ъъ да,пред теб са..
Юнги:Къде?
Огледах се и наистина ги нямаше.Станах, залитайки се запътих към стаята на Джимин да видя дали са там.Отворих вратата.Сякаш тялото ми изтръпна.Дланите на ръцете ми започнаха да се потят.Очите ми се насълзиха.Потече една сълза,следвана от втора.Гледката беше просто ужасна.
Аз:КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ??
Кук:Не е това ,което изглежда Тае..
Аз:Ми какво е Джънгкук.. Какво?
Тръгнах да тичам към стаята ни с Джънгкук.Как можеше да го направи.Нали ме обичаше,а Джимин нали ми беше приятел.Както и Кук ми беше приятел.Болеше ме всичко,изгарях отвътре.Моя любим ми изневеряваше,с човека който уж мразеше.Хиляди въпроси минаваха през главата ми,но нямаха отговор.Дадох всичко от себе си за тази връзка.
Кук:Тае,моля те отвори нека ти обясня..моля те.
Аз:Върви си..Махай се..
Кук:Няма да си тръгна, ще седя тук докато не ми дадеш шанс да ти обясня..
Аз: По-скоро да ти дам шанс да ме излъжеш..ИЗЧЕЗВАЙ!!
Главата ме болеше.Станах от земята.Извадих куфара ми,събрах си нещата.Не можех да седя повече там.Отворих вратата и пред мен седеше моя любим със сълзи на очите,но не се пречупих.
Аз:Дръпни се от пътя ми,Джънгкук!
Кук:Няма да го направя,знам че ме обичаш Тае..Моля те дай ми шш
Аз:Няма да ти дам никакъв шанс..и знаеш ли Джънгкук,вмомента не те обичам, изпитвам нещо по силно
Кук:Кк-какво?
Аз:МРАЗЯ ТЕ...
Избутах го и той падна на земята запътих се към входната врата.Обърнах се към хола и погледнах жалката фигура на ревящия Джимин,който беше утешаван от Юнги.
Аз:Ее,Юнги на твое място не бих утешавал това мръсно същество!
Джун/Джин:Какво става,Тае?
Аз:Нека те да ви обяснят..
Излезнах от вратата и се запътих на някъде не знаех къде да ида.Нямах си никого(поне аз така си мислих).Изведнъж една жена ме спря.
???: Здравей, Синко..Знаеш ли от кога те търсих..
Аз:Синко??
??:Минаха 6 години,Тае откакто ти избяга от нас.
Разплаках се още по силно и я прегърнах.Мислих си,че не искат да ме виждат,а те през цялото това време са ме търсили.Тръгнахме и спряхме до един имот.
М:Е ,скъпи прибрахме се.. Баща ти ще се зарадва..
Аз:Таткоо..Как е той?
М:Ами на легло е скъпи,откакто ти си тръгна..
Стана ми още по-гадно толкова неща ми се насъбраха.Прекрачих прага на имота..Тогава започна новия ми живот..

(NOWADAYS)
Това беше моята история.Доста болезнена.От 4 години не бях го чувал,не бях го виждал.Засичах се с Джин и Джун,които си имаха детенце,но само това.Те също не са го виждали,от онази вечер.Какво стана с мен след тези 4 години ли??Хммм..ми баща ми почина,аз наследих фирмата му.Сега сме само аз и майка ми.По цял ден съм в офиса ,а през свободното си време,което е доста рядко,рисувах и си мислих за него.Сега излезнах на вън и реших да се разходя в близкия парк.Седнах на една пейка.Започна да се стъмнява и се запътих към близкия магазин.Разглеждах около 15 мин,не знаех какво ми се яде, но забелязах снакс.Това беше любимия ни с него.Запътих се към рафта и тъкмо да го взема,някой ме изпревари и го взе.Обърнах се и замръзнах.
Аз:Джънгкук..
Кук: Тае...

The end!