Съдба 🔞

35

По - късно ще напиша благодарности.

Освен това когато историята мине 2000 вота ще има изненада за читателите. 

Когато Алекс ми се обади все още бях ядосана, че ми затвори с намръщено "имам работа", той рядко се извиняваше, което означаваше, че в действително е имал нещо важно. В нас чашите не бяха помръднали от масата и когато се разбрахме да дойде се наложи да тичам из цялата къща, за да сложа нещата в ред. Гардеробът побра всичко, което трябваше да е прибрано и се надявах да не го отварям, за да не изпаднат нещата в него. Той се забави доста и успях да сложа oправя всичко. Не, че ми пукаше, че ще каже, че е разхвърляно, а от това, че издаваше колко всъщност не съм на себе си.

Той да няма кола е нещо сериозно, а щом се вози в градски транспорт и не използва такси значи е още по - притеснително. Щях да го оставя сам да реши кога ще сподели проблемите си. Пъхнах се под завивката и мислех, че ще дойде при мен.

След петнайсет минути въртене от моя страна отидох да проверя защо не идва, а той бе заспал на дивана в хола без възглавница, без завивка просто така. Извадих едно одеяло и го покрих.

Алекс бе променен, прекалено кротък и усещах, че при него положението е по - зле от при мен. Поне успяхме да си кажем, нещата, които ни тормозеха и гризяха отвътре.

След толкова време да го видя и да говоря с него без да се изпокараме напълно, бе приятно. Може би в действителност ми липсваше.

Той спя непробудно, а аз се въртях през цялото време. Бе нетипично за него да не се завре в леглото ми, а да се прави на кавалер и да спи в хола още повече. В съзнанието ми се прокрадна мисъл "Вече не го привличаш". Това активира любопитството ми относно какво е правил през тези месеци. Беше ли спал с други? Имаше ли си нова?

Завивах се през глава, а после се отвивах, но не можах да ми мигна, измъчвайки съзнанието си с глупости. Не трябваше да се интересувам какво е правил, ние бяхме разделени. Точно се унесох и ме събуди.

- Хайде, поспаланке, нали ще си ми личен шофьор днес?

Бе пооправил косата си и имаше вид на напълно буден човек, но аз нямах сили.

- Вземи я, аз искам да поспя - все още бях сънена.

- Ще пропуснеш тази дяволска възможност само, защото ти се спи.