Съдба 🔞

15

Прав беше, че знаех изпищях със всичка сила "Кико" и мигновено бях пусната. Детето дойде и потропа на вратата.

- Мамо - звучеше притеснен. Алекс му отвори, гледайки ме кръвнишки.

- Притесних се какво толкова правиш, че си абсолютната тишина.

- Рисувах си.

Погалих го по главата и отидох с него в стаята. Вече закъснявах, но нямаше да се откажа. Обух бели къси панталони от ефирна материя, която леко прозира, и от късите топове. Имах малко разголено разстояние между високата талия и късия топ, а отгоре навлякох тениска и дънки. Абсолютно ежедневно облекло сложих любимите си бежови токчета и освежих грима си. Алекс гледаше телевизия, а аз се държах като тинейджърка. Тихо взех малката си чанта и отворих вратата, Кико ме гледаше с интерес, защото се държах малко като крадец.

- Мама излиза, с Еми днес.

- Чао - извика и знаех, че ще трябва да се сбогувам с Алекс, въпреки че предпочитах да изтичам до асансьора.

- Прилично съм облечена, както виждаш.

Зелените му очи се взираха в мен опустошително и по- късно щях да си имам огромен проблем. Чаках таксито когато номера му се изписа на екрана. Вдигнах с нежелание

- В колко ще се прибереш?

Беше адски ядосан, но аз вече не се интересувах дали ще го изнервя още. Нямаше как да стане по - зле.

- Към 4 ч най - рано имаме резервация в дискотека.

Думите ми излязоха спокойно от устните ми.

- Забрави за дискотеката.

- Няма никакъв начин, господин Контрол.

Чувствах се доволна, че му се измъкнах.

- Мисли му ако не се прибереш на време.

- Ако постоянно ме заплашваш, може изобщо да не се прибера.

Затворих и блокирах номера му.

Еми ме чакаше пред заведението, леко побесняла, но когато видя как съм облечена можех да се закълна, че се обърка.

- Алекс, не пожела да ме пусне с роклята.

Аз пък се постарах съвсем в задачата. Тръгнах към тъмната уличка, а тя ходеше след мен чудейки се какво смятам да правя.

- Али, ти никога не ходиш с дънки на заведение.

Събух токчетата и стъпих боса на мръсния тротоар, свалих дънките си и ги прибрах прилежно в пликчето, което си подготвих. Същото направих и с тениската.

- Голяма си хитруша. Гордея се с теб.

В един момент и просветна, точно преди да влезем ме попита.

- Нарани ли те?

Физически - донякъде, но психически ужасно много.

- Няма значение, нека тази вечер не го коментираме.

Щедрото поръчване на алкохол не води до нищо добро, но поне спря да ми пука.

- Забавлявай се. - Изкрещя тя в ухото ми.

Танцувахме като луди, дори получихме няколко почерпи като само се подсмихвахме, че все още сме достатъчно готини. Майтапехме се как мъжете не трябва да разбират за изкарването. На сутринта щяхме да имаме проблем обаче, пиянските ни глави не го асимилираха, дадохме си номерата на абсолютно непознати мъже.

Не бях си изкарвала по страхотно от много дълго време.

- Мисля, че ми е лошо - Оплака ми се Еми

- Моля те само не ме оповръщай - Хем ми бе смешно, хем бързо се стегнах, за да си ходим. Чак в таксито погледнах часа. Шест сутринта Алекс щеше да ме убие. Дали Николай щеше да смъмри Еми? Все тая казах си.

След седмия ми опит най - накрая оцелих ключалката, да влезна в заветния ми дом.

- Погледни се на какво приличаш. - Гласът му ме накара да изтрезнея за секунди.

- Какви са тези дрехи?

Засмях се, съвсем забравих да си сложа дънките, а отделно, че затрих плика с тях в дискотеката.

- Какви да са, Алекс? Дрехи като дрехи.

Закачих чантата на закачалката и се наведох да си сваля обувките. Бях потна и белите панталонки очертаха задника и когато се наведох, а горнището съвсем откри голяма част от кожата ми.

- За колко точно неща ме излъга днес?

Обърнах се към него

- Как реши, че те излъгах? Казах ти много точно, че няма да те послушам. Казах ли ти, че ще отида на дискотека? Отговорът е "да", а ти ме обвиняваш в лъжа.

- А за дрехите какво е оправданието?

Той бе луд, а аз пияна и изморена.

- Живеем в 21век, не можеш да ми налагаш подобни ограничения.

Вече исках да си легна. Защо не спеше?

- Очаква се да спиш по това време. Да не би да стоял буден чакайки ме? - Подиграх му се.

- Минаваш всички мои граници, търпението ми към теб приключи...

По - късно може да има още една глава.

Очаквате ли я?

Коментирайте и гласувайте!