Съдба 🔞

34 /Александър/

Готова е новата глава.

Първо искам да благодаря на всички четящи историята. Напоследък видях, че бе добавена в нови читателски листа и се надявам да им хареса. На тези, които я следят от по - рано, благодарение на вас я има, вашите гласове и коментари ми даваха мотивация през цялото време. Надявам се добавените нови глави да ви харесат повече от старата версия.

Специални благодарности на  silviqkamenova9,    като видя твоите коментари винаги се усмихвам. 

На гласувалите за миналата глава IvaGancheva6 , IordankaPetarneichev , diddivas , tonieneva0  ,  vesichka , PetqSimeonova , MQueenM , 1Trini , user96160095 , 

EkaterinaMartinova6 ,  viki1710  благодаря ви от все сърце за интереса. Ако съм изпуснала някого съжалява. 

Алисия.

Успя да звънне в най - неподходящия момент. Да работя в тази фирма бе истинско мъчение и предизвикателство за мен, но след като се опълчих на баща ми всичко приключи. Взе всичко обратно , независимо, че голяма част от парите и нещата си бях изработил собственоръчно и тях взе. Новият апартамент изобщо не можеше да се сравнява с предишният, но все пак не бе лошо местенце плюс наема ме устройваше. Не съм си представял колко ужасяващо е нямаш нищо. Разбира се, ако вземех правата на Алисия над детето всичко щеше да е отново мое. Едно малко условие, за да си върна всичко.

Не можех, а и не исках да й причиня подобно нещо.

Стана девет докато приключа работата.

Останах дори без кола, а заплатата ми не позволяваше да си купя кой знае каква кола. Да се возя в градския транспорт бе ново за мен и господи колко мразех когато изпусках разписанието.

Както сега щях да имам двайсет минути, в които отново и отново да мисля защо всичко се обърка. Липсваше ми, Кико поне го виждах понякога, но нея? Да чуя гласа й след толкова време бе най - хубавото нещо, случвало ми се в последно време.

Набрах я, молейки се да вдигне, може би ми се сърдеше, но нямах никаква възможност да говоря. Вече не бях шеф, а обикновен служител. Трябваше през цялото време да се удържам да не раздавам заповеди.

- Съжалявам за по - рано - Извинението щеше да се приеме най - добре, пък и ако исках да я чуя при никакви обстоятелства не трябваше да я ядосвам допълнително.

Все още мълчеше, но чувах дишането й.

- Имах наистина много работа, преди малко приключих.