Съдба 🔞

28

Натисна газта и след минута колата бе отишла далеч от полезрението ми. Пътят бе пуст и коли почти не се виждаха шанса да ме качат на автостоп бе нищожен предвид малкия поток от коли.
Продължих напред безцелно, псувайки Алекс, сетне и себе си за глупостта и ината ми, с който нищо не постигнах.
Провалих всичко с упорството и недоверието ми. Защо му съобщих новината Какво точно исках от него, той дори ми заяви, че ме обича, а аз ядосана от чувството му на ревност реших да му направя напук. Да изпълня вече взетото ми решение.

След десет минутно ходене се чувствах потна, мръсна и уморена, топлото време сякаш взимаше всяка моя сила, а липсата на дървета и сянка ме караха още повече да се нервирам. Ако продължавах така сигурно щях да умра от топлинен удар или от припадане поради падане на кръвното и понеже жива душа нямаше щях да си остана тук завинаги. На пътя.

Телефонът в джоба ми бе единственият начин да се махна. Колкото и да не исках Алекс си оставаше единствения ми вариант. Той бе най - близо до мен, а и едва ли бе възможно да е чак толкова жесток.

Набрах го, но не си направи труда да вдигне телефона, продължих напред, чудейки се Емили дали е добър вариант. Тя щеше да накълца Алекс за постъпката му, а мен да ме обяви за луда, която не знае какво иска. Борис сигурно пък щеше да каже, че си го заслужавам и бе прав. Успях по най - добрия начин да ядосам бащата на детето ми и да му покажа, че не ме интересува. Абсолютна кучка.

Почти ми идеше да се разплача от безсилие, но накрая просто седнах на тревата и се взирах в дългия път. Моника едва ли щеше да е доволна от отсъствието ми, но нямах номера й, за да се обадя.

Колата спря, а аз гледах в телефона безцелно, не обърнах внимание на кого е и в този момент две силни мусколести ръце ме вдигнаха от земята.

- Ще трябва да довършим представлението, а след това си свободна да правиш каквото поискаш.

Студен, дистанциран и безразличен, за краткото време бе успял да заглуши всичките си чувства. Тръгнах покорно след него, предпочитайки да не говоря, страхувайки, че всяка моя дума щеше да повлияе още по - зле. Кико още спеше, пропуснал нашия цирк.

Нито веднъж не ме погледна, нито ми проговори. Знаех, че трябва да кажа нещо, да оправя нещата. Да му кажа, че го обичам, че съжалявам, че този път съвсем оплесках нещата, но думите останаха заседнали в гърлото ми, неспособна бях да ги изрека.

Вилата на баща му бе впечатляваща от далечината, високия плет закриваше двора, а охрана ни спря преди да ни допусне вътре. Мъжът бе едър и много мускулест, почти убедана бях, че ползва анаболи, хвърли ми учуден поглед преди да отвори портата.

Алекс паркира колата, не си направи труда да ми отвори вратата, и преди да имам време да погледна подробно къщата възрастен мъж с леко прошарена кола, но иначе в добра физическа форма ни посрещна.

- Впечатлен съм, че най - накрая ще се запозная с почти пет годишния си внук. - Присмехулния му тон и резервиран поглед, с който ме огледа означаваха, че грам не съм му симпатична. Ако сестрата бе тук, можеше да е доволна, че започвам перфектно.

- За твое успокоение, аз също се запознах наскоро с него, милата му майка не ме счита за подходящ баща.

Баща му, който гладеше право към Кико се сети изведнъж за мен и злобата, която блесна в очите му ме накара да се свия.

- Да разбирам, че не се разбирате добре

- Не мисля, че е ваша работа, господине - отвърнах в опит да влезна в роля, а от друга страна и да се защитя. Алекс заел се да сваля куфари, спря рязко изнедан от тона ми. Баща му се прибилижи до мен и прошепна

- Синът ми спи с теб и това може да размътва гавата му относно решенията, които взема, но аз съм с абсолютна трезва преценка спрямо теб, затова внимавай по какъв начин ми говориш, момиче. В твоя полза е да не съм ти враг, аз не съм мекушав и реша ли, че не те искам, ще те премахна.

- Да не би намеквате, че ще ме убиете - Дръзкият ми въпрос, не бе начина по който щях да получа бонус точки, обаче не бях длъжна да търпя заплахи.

- Играеш си с нервите ми.

В този момент пристигна Симона и ми се ухили, виждайки намусената физиономия на баща й. Напрегната тръгнах след всички към къщата, дори не бях разбрала кога майката на Алекс е взела детето, но той искрено й се радваше, както и тя на него. Тази жена нямаше нищо общо със застаналата в нас, все едно е минала през екзорсизъм.

- В отделни стаи ще сме . - заяви Алекс толкова високо, че едва ли някой в къщата не бе чул. МАйка му и сестра му се обърнаха към мен и аз погледнах към пода, не можех да отвърна наперено, че сме разделени напълно. Щях да се разплача ако опитах.

Вместо това с цялото си достойнство казах

- Ако не е проблем искам по - бързо да ме настаните, защото се уморих от пътя.

Не успях да звуча чак толкова надуто колкото ми се щеше, но все бе нещо, а и наистина имах нужда от почивка, още преди да стигнем имах позиви за гадене. Едва прислужница дойде бързо до мен, а аз взех куфара ми от Алекс, без да го погледна я последвах, оставяйки Кико на баба му.

Едва дочаках да се махне от стаята и се залепих за тоалетната, опънатите ми нерви също имаха нещо общо с повръщането. Имах, чувството, че стомаха ми никога няма да се успокои. Седях в банята, не смеейки да си покажа носа в стаята, която нямах време да огледам. Не си бях взела никакви лекарства, което бе пълна грешка.

- Какво си мислиш, че правиш - изкрещя Алекс, тропайки по вратата, нямах никакво желание да ставам точно се бях настанила удобно върху плочките.

- Не знам за какво приказваш. - изграчих, гърлото чак бе започнало да ме боли.

- Отвори проклетата врата.

Новият позив ми попречи да отговоря или да изпълня нареждането му. Когато стомахът ми най - накрая се успокои вече не звучеше ядосан,а по скоро притеснен.

- Добре ли си.

С нежелание се надигнах и отворих вратата като единственото, което желаех бе да се метна на леглото и да спя поне до утре. Той ме подхвана за лакътя и явно изглеждах достатъчно зле щом ме заведе да седна върху огромното легло. Взираше се в мен и мълчеше, докато не изтърси.

- Бременността май не ти е много лека.

Легнах по гръб на леглото, а краката ми докосваха земята и с ръка закрих очите си.

- Има суеверие, че когато много повръщаш бебето ще има много коса. - промълвих, не, че вярвах на подобни глупости, но не се сетих какво да отговоря.

- Ти не искаш да му дадеш шанс, за да разбереш дали е вярно.

Този път не скри тъгата в гласа си, а мен ме заболя сякаш ме бе ударил. Това, което искаше да каже бе освен, че съм егоистка, бе убийца, не го каза, но знаех, че го мислеше.