Съдба 🔞

16 /Александър/

-

Малко след като Алисия отиде да се забавлява без да съм и позволил. Поне се облече прилично. Нямах против да е така, ако бяхме заедно, но без мен. Чудовището наречено ревност се показваше.

Разговорът по телефона ме изнерви напълно.

Първоначално Кико прие нещата много добре, но когато настъпи момента за приспиване започна да реве за майка си.

- Няма спя с теб, искам мама - с всяка секунда плача ставаше все по отривист, паниката ме обзе, как по дяволите щях да го успокоя след като аз самия не бях?

- Мама излезе за малко скоро ще си дойде. Татко ще ти разкаже приказка.

Не знаех никакви приказки, но щях да импровизирам ако трябва.

- МАМА.

Успокой се, Алекс това е само едно четири годишна дете, справял си се и в по трудни ситуации.

- Искаш ли да ти дам нещо много вкусно - предложих аз, първоначално не ме чу, но в последствие физиономията му от ревлива се превърна в почти доволна. Изтичах бързо до шкафа, в който криех запаси за гости и извадих една хубава кутия бонбони. Майната му на здравословното хранене. Очите му светнаха и доволно извика

- Тати много съм доволен от теб.

Малък манипулатор.

Успях да се справя с кризата без да се налага да й звънна да се прибира и се почувствах като горд баща. Тя нямаше и да вдигне.

Предложих му да гледаме Цар лъв и той се съгласи убеждавайки го, че ще изчакаме Али. Сгушен до мен на дивана, малко преди полунощ се унесе, нямаше да й казвам, че се провалих с ранното приспиване. Изобщо нищо нямаше да й казвам. Като се сещах за нея ми се приискваше да й извия вратлето. Пренесох го в стаята за гости, която обмислях скоро да я превърна в детска.

След уморителното приспиване, което бе благодарение на телевизора си сипах една голяма чаша водка.

Никой не ме бе подготвил, че децата са толкова уморителни, той слушаше Али като го пратеше в стаята да си играе, а от мен не се откъсна. Играхме първо футбол, после гоненицата, криеницата също не ми се размина. Чувствах се тотално изцеден. Един път в седмицата щеше да излиза максимум, през деня ако иска и да не се прибира, но аз да се правя на клоун всяка вечер - абсурд. Въпреки че скоро нямаше да излезе. В бъдеще може би. Изобщо не одобрявах този тип излизания. На детето му трябваше още време да свикне с мен, приемаше ме за приятел, но това бе различно от обичта, която изпитваш към татко си. Писах на Николай дали все още е буден, а той ме набра скорострелно. Явно не само аз бях буден по това време.