Съдба 🔞

36 /Александър/

Тази жена определено схващаше бързо, нямах намерение да й разказвам подробно за финансовия колапс, в който изпаднах, но тя го подозираше. Никога не ми се е налагало да искам пари от друг, знаех, че ми предлага добронамерено, но досега не си давах сметка, колко е зле положението, предложението й ме хвана неподготвен и гордостта ми се нарани. Реакцията ми й показа, че е права. Неочаквах, че изведнъж ще й хрумне да ходи на почивка, толкова бяха зле почти през цялото време отношенията ни и не успяхме да отидем никъде заедно. Преди щях да имам възможност, а сега по дяволите нямах. Слизах от проклетия рейс, все още мислейки, че отново щяхме да се скараме, трябваше да й покажа, че нямам нищо против пътуването. Имах малко в действителност, но да й забраня особено при тази ситуация си е чист автогол. Най - новият модел мерцедец беше паркиран пред новото ми жилище.

Мамка му.

Баща ми.

Забеляза ме и излезе от колата.

Доближих се до него.

- Какво искаш?

Той се разсмя.

- Дойдах да видя как се справя сина ми. Нужно ли е да искам нещо, за да те посетя?

- Времето е пари, убеден съм, че имаш причина да ме посетиш.

Отвори задната врата на колата и извади хартиена подаръчна торбичка, подходяща за подаряване на алкохол.

- Едва ли имаш хубаво уиски, така че донесох, вътре ще говорим.

Държеше се с мен все едно съм малко дете, което не слуша. Преди не го правеше приемаше ме за равен, но след като взех според него глупаво решение, означаваше, че говори с глупак. Да донесе скъпо уиски демонстрираше неговото превъходство над мен, знаеше, че не мога да си го позволя. Типично в негов стил.

Отключих сивата входна врата, Васил вървеше зад мен, но оглеждаше блока сякаш живеех в нещо мръсно и отвратително.

Апартаментът беше модерно обзаведен със сравнително евтини мебели, но поне бяха съчетани правилно, което правеше жилището да изглежда една идея по - луксозно. Ествествено мебелите от дървесни частици нямаха нищо общо с мебелите от масивно дърво. Успявах да го поддържам чист, все пак ме нямаше по цял ден и изобщо не цапах.

- Не е толкова зле мястото където си отседнал, по - удобно финансово щеше да ти е да си любимата си - махна пренебрежително с ръка - забравих, че любовта ви бе кратка.