Съдба 🔞

10 /Александър/

  Слънцето проникващо през щорите озари цялата стая, изтръгвайки ме от съня, искрено съжалих, че допуснах грешката да не спусна плътно щорите. Алисия и преди не носеше на алкохол, но този път съвсем бързо успя да я замая и още спеше до мен. Наложи се да я прехвърля от дивана на леглото, да усещам голото й тяло бе изключително приятно, а заспала изглеждаше съвсем невинно - преметнала единия си крак над одеялото и завила се до глава.

Ако вчера докато стенеше, отпуснала се напълно и бях предложил да се нанесе при мен щеше да се съгласи, но сега очаквах да е бясна и да ми откаже. Нещо, което бе трудно да приема. Не помнех кога за последно някой ми бе отказал.

Планът ми вървеше учудващо добре, вчерашната нощ бе голяма победа за мен, да й падне бариерата бе това, което ми трябваше, а тя се поддаде. Мисълта как ме умоляваше и звуците, които издаваше, накараха пениса ми да е напълно готов за нова доза. Да я събудя със секс обаче нямаше да е най - добрата идея.

Силното чисто кафе бе най - превъзходното нещо за започване на деня. Единственото по - добро начало бе започването със свирка или яко чукане. Дори не бях допил сутрешната си напитка когато яростния глас на Алисия се разнесе из апартамента.

- Донесе ми дрехите. - Реших да я пренебрегна за малко, кавгата ни щеше да е много скоро. - Веднага!

- Оставих ти моя тениска на леглото. - Застанах на вратата на спалнята, тя се бе увила с одеялото и гледаше гневно. Тепърва щях да я докарам до лудост.

- Ние с теб ...

Исках да довърши, но сега когато бе трезва явно не можеше да произнесе думите. Усмихнах се накриво. Свенливостта й бе закъсняла.

- Нима не помниш ? - Направих се на разсеян и гледах как бузите и почервеняха и сведе поглед. Още малко и щеше да лее сълзи от съжаление за случилото се. Не исках да бъда прекалено груб, но снощи всичките й задръжки бяха паднали, а сега ме гледаше все едно аз съм виновен.

- Ти се представи задоволително. - Погледът й ме прониза, подпрях се на касата на вратата - Можеше да не прекаляваш с пиенето и да се постараеш повече. Жените, които спят с мен го приемат за привилегия и се стараят да запазят благосклонното ми отношение за възможно най - дълго време.

Обидих я.

- Не ти вярвам - Замери ме с възглавница, която избегнах, последва и втора, докато се оглеждаше с какво още да ме замери, се приближих към леглото. Хванах здраво ръцете й, вдигайки над главата й, дишането й бе учестено, а голите й гърди ме довеждаха до дилемата дали искам само да говорим или нещо повече.