Съдба 🔞

17

Бях напълно полудяла щом го излъгах, че съм се въргаляла с непознат, но думите излязоха от устата ми преди да помисля.

Налагах го с юмруци, знаейки, че няма да постигна нищо.

- Този път дори да се вдървиш цялата и да пищиш, няма да приема "не". Не обичам да ме разиграват. Можеш да се настроиш от сега, как го предпочиташ с твое съдействие или.

Заплахата му някак не ме интересуваше. Спрях да се съпротивлявам.

- Ще ти се отдам, Алекс, но по моите правила. - прошепнах.

От алкохола придобих смелост, тялото ми бе плътно притиснато до неговото, но този път не изпитах страх, бавно осъзнах какво точно усещам - тръпка. Тръпка от това до къде щяхме да стигнем. След като не помнех нищо от последния ни път заедно, любопитството ми какво е било се изостри. Бях прилепнала до него и все пак след думите ми ме остави аз да поема инициативата, без да прибързва или да ми се нахвърли.

Постъпката му спрямо Борис ме ядосваше, беше така несправедливо. Най - лошото бе, аз също притежавах вина за случилото се, ако му бях казала категорично, че изобщо никога дори не сме се целували нямаше да има причина да го мрази толкова много. Глупачка. Ръката ми погали бузата му, дишаше тежко, а зелените му очи още бяха изпълнени с яд. Устните ми бавно доближиха неговите, страхливо започнах да целувам долната му устна, а после езикът ми се плъзна в устата му, той се включи бързо и настойчиво в играта. Ръката му се зарови в косата ми, притискаше ме силно сякаш страхувайки се, че ще му избягам. Целувката изпълни тялото ми с приятни усещания.

- Наистина ли - отдръпнах назад главата си, Алекс ме погледна право в очите, чудейки се защо прекъсвам момента. - искаш да пищя от страх?

- Али, не говори. - Стисна задника ми - И двамата знаем, че заплахата няма нищо общо със случващото. Ти ме желаеш. - Вдигна ме, краката ми се обвиха около кръста му и ме допря до стената. Целуваше ме още по настървено, а аз като пристрастен алкохолик жадно му отговарях, не исках да спира. Исках този момент.

Мисълта, че детето може да се събуди и да ни види в тази неподходящо поза ме отрезви. Ако отвореше вратата...

- Детето.

Той ме пусна рязко и почти щях да се ударя, ако не бе хванал за ръката в последния момент