Съдба 🔞

Пета глава

Първоначално реших, че Еми умишлено ме е излъгала, но тя изглеждаше изненадана колкото мен.

Трябва да си тръгна.

Неговите думи почти ме накараха да му повярвам. Почти. Това копеле наистина ли си мислеше, че исках да имам нещо общо с него? Съмнявах се, че изобщо се е разкаял, смучката, която ми направи още не бе избледняла напълно, а сега ми говореше мили глупости. Пръстите му се сключиха здраво около китката ми.
Гневът ме изпълни отвътре и реших да действам нападателно.
- Разбира се, че копнея да си оправя отношенията с арогантен задник като теб. Може дори утре да те поканя да пием по кафе в нас. - Завъртях театрално очи, съжалих, че в заведението не се пуши и зачаках ответна реакция. Пред приятеля си нямаше да посмее да ми направи нещо.

Самодоволната физиономия на лицето му едва ли бе от това, че съм наранила чувствата му. Не можех да си представя, че преди съм харесвала тази усмивка.

Колкото и да не ми се нравеше щях да бъда губеща в нашата игра ако си тръгнех.

- Хайде да поръчваме. - гласът на Николай ни изкара от неловката ситуация. Изгледа ме не особено приятелски сякаш аз съм виновната.
Той и Емили имаха голям ентусиазъм при избора на храна, няколко пъти се колебаеха кое точно да изберат. Аз и Александър обаче бяхме прекалено заети да водим битка с погледи, че да прочетем менюто.

- Салата "Цезар" - Сервитьорът чакаше само нас и в един глас обявихме поръчката си.

- Две салати "Цезар", нещо друго ще желаете ли?

- Всъщност имате ли салата с риба тон?

Кимна утвърдително.

- Тогава нека и за мен бъде същата като на дамата.

Щях да променя решението си още веднъж но Еми ме срита по глезена, негласно заповядвайки ми да престана.

В действителност изобщо не обичах подобна салата и през цялото време си играех с вилицата.

Александър също я мразеше. Погледнах скришом към чинията му, която бе недокосната.Тънка усмивка пропълзя по лицето му.

Хвана ме.

- Алисия с какво се занимаваш - Приятелят на Еми реши да прекъсне мълчанието и се обърна към мен.

- Преводач съм.

- Сигурно имаш достатъчно свободно време за теб и детето. - Алекс се намеси и веднага насочи разговорът към Кико. Знаеше.