Fucking Mad

Prologue

Издишах голям облак дим, след което изгасих фаса от цигарата в подметката си и го захвърлих на улицата. Усещах злобните погледи на хората върху мен. Може би беше защото замърсявах „ценната" им природа или просто защото бях на петнайсет и пушех. Какво значение имаше за тях? Пушех, пиех, не ходех на училище. Поредният хлапак с богати родители, които не се интересуваха от него. Въпреки това не ми пукаше за нищо и никого. Гледах надолу към обувките си, когато усетих, че се блъснах в някого. Измрънках нещо от сорта на „По-внимателно" и тогава го чух. Гласът й. Не че съм по романтичните изкази, но беше прекрасен. Тогава я погледнах заинтригуван. Беше облечена с бледосин потник и бели скъсани дънки. Косата й беше хваната на висока конска опашка. По лицето си нямаше никакъв грим, което караше черните й като маслини очи да изпъкнат. Това беше може би най-красивото момиче на света.

След едно „Съжалявам" и кратка, но прекрасна усмивка тя ме подмина и продължи по пътя си. Никога не бях виждала някой толкова прекрасен. Без да мисля тръгнах след нея. Разбрах къде живее. Започнах да минавам всеки ден по веднъж-два пъти покрай къщата й с надеждата, да я срещна съвсем случайно. С всеки следващ ден ходех все по-често и по-често, харчех парите на нашите за камери и други подобни неща. Наблюдавах я докато спи, наблюдавах с кого излиза и с кого говори, какво облича. Бях навсякъде.

Най-после живота ми придоби смисъл. Както е казано любовта ни прави луди. Е аз бях повече от луд, аз определено бях шибано луд по нея. Тя беше като наркотик, не можех да се откажа от нея, а и никога не бях опитвал. Имах нужда от мен и ми харесваше да се заблуждавам, че и тя има.

И така минаха три години. Аз съм на осемнайсет, а тя е на шестнайсет. Три години, в които не спрях да я обичам. Три години, в които извърших много лоши неща, но не позволих и косъм да падне от главата на моята Кая.