Прибрах се вкъщи и включих камерата си за наблюдение. Всичко изглеждаше спокойно, но след няколко секунди останах потресен от гледката, която се разкри пред очите ми.
Всички крещяха, а Кая седеше и плачеше.
- Погледни се, къде си била! По кое време се прибираш!
- Прилоша ми и съм заспала. Казах ви вече.А и това време е 19.15.
- Лъжеш! Не смей да ме лъжеш. Сутринта са те видели с някакво момче пред училище. Какво правиш с живота си, нещастнице - баща й изкрещя и я удари, а тя се свлече на земята и започна да плаче още по-силно.
Не можех да повярвам, че родителите й й причиняваха това. Никога не съм ги виждал в тази светлина. Как може за три години да не забележа нищо? Трябваше да й помогна не можеше просто да я оставя. Нямах никаква идея по каква причина ще отида там, но вече слизах по стълбите към гаража и нямах време да го обмислям.
След няколко минути колата ми спря на няколко метра от къщата на Кая. Застанах пред прозореца й. За щастие беше отворен. Изкачих се по същия път като на рождения й ден и влязох в стаята. Тя явно е била в банята, защото излезе от там и ме погледна учудено.
- Хари? Какво правиш тук?
- Аз просто исках да видя дали всичко е наред.
- Как влезе? Някой видя ли те? - попита,а през цялото време главата й беше сведена надолу.
- Не, не се тревожи. Кая, какво става? - приближих се й повдигнах брадичката й. Имаше синина на лицето, очите й бяха подпухнали, а сълзите все още се спускаха.
- Баща ми, ттой ме ударрри и зззапоччна да ми кккрещщи и сега ммного ме е стррах, Хххари - тя заекваше и започна да плаче още по-силно.
Не можех да си представя как се чувства вмомента. До някаква степен виждах сестра си в нея, което ме разстрои още повече. Притиснах я към себе си и започнах да галя косата й. Сълзите й продължаваха да се спускат по красивото й лице и да мокрят блузата ми, но мисля че започна да се чувства малко по-спокойна.
- Хари, искам да се махна оттук - каза тя плахо.
- Искаш ли да дойдеш с мен? - попитах я веднага.
- Ако може - каза още по-тихо.
- Разбира се - усмихнах се, а тя последва примера ми.
- Трябват ми само пет минути, за да събера нещата си.
- Добре -усмихнах се.
Кая взе един сак и вътре пробра лаптопа и слушалките си, пижама и няколко чифта дрехи. Отиде до банята и се върна с козметичен несесер,предполагам пълен с гримове и подобни женски глупости.
-Ами ако ни видят, да слизаме?
-Тогава има още един начин -погледнах към прозореца.
-Сигурен ли си?
Кимнах.
- Хари, почакай щях да забравя нещо - бръкна под леглото си и извади дневника, който намерих. Забеляза, че го гледам и каза - Знам, че може би е странно, но напоследък записвах всичко там и стана като част от мен.
- Разбирам те - отговорих - Да вървим.
Помогнах й да излезем и се качихме в колата ми. Започнах да карам към апартамента, в който бяхме преди няколко дни. Беше по-близо от дома ми, а и не исках да рискувам по случайност родителите ми да са там и да започнат да разпитват.
След десет минути вече бяхме вътре. Заключих няколко пъти. Усещах, че тя следи движенията ми и въздъхна, когато вече усетиг че сме в безопасност. Остави сака си на дивана и изтича и ме прегърна.
- Кая, в безопасност си. Тук никой не може да те нарани.
Сълзите се спускаха от очите й отново. Мразвх да я виждам да плаче. Започнах да галя косата й.
Когато се успокои реших да изляза да взема нещо за ядене.
- И офертата на вечерта е пица или китайско? - засмяхме се.
- Мм, от толкова време не съм яла китайско - облиза устни.
- Добре, да бъде китайско, ще се върна след петнайсет минути.
Отидох до китайския ресторант на ъгъла и взех голямо меню за вкъщи. Кая беше седнала на дивана и пишеше в дневника си.Приближих се и седнах до нея.
Тя хвана една възглавница и ме замери с нея:
- Не чети. Лично е - изплези ми се.
-Добре, хайде да ядем.
След вечерята тя легна на леглото в спалнята. Изчаках да заспи и отидох в другата стая. Щях да спя на дивана. Почти се бях унесъл, когато чух някакъв шум.
Тази глава стана ужасна по мое мнение, но последните дни все съм навън и нямам време да седна да пиша вкъщи и от няколко дена просто нахвърлям редове, когато имам wifi. Обещавам повече за напред ^^
YOU ARE READING
Fucking Mad
Fanfiction,,Моята прекрасна Кая. Помня когато беше на тринайсет и си купи онези черни джинси или когато си счупи ръката. Помня когато я изписаха от болницата, когато яде сладолед в парка, когато разхождаше кучето на съседите. Помня четиринайстия й рожден ден...
