Fucking Mad

Chapter 13 - I found my happiness

- Въртеше се на сън и повтаряше "Всичко беше по моя вина, всичко беше моя вина", добре ли си? 

- Да, просто кошмар - усмихнах се - Да заспиваме.

На сутринта се събудих от някакви звуци, наподобяващи хлипания. Разтърках очи и когато погледнах до себе си видях как Кая стискаше очи. Предполагам се опитваше да сдържи сълзите си, но не се справяше, защото те се спускаха по лицето й бързо една след друга.

- Кая, какво става? - придърпах я към себе си и тя сложи главата си на раменете ми.

- Родителите ми се обадиха преди малко. Казаха ми, че ако не се върна вкъщи веднага мога да забравя, че имам дом - след няколко секунди продължи - Хари, не знам какво да правя... Аз не искам да се връщам там, но не мога да остана на улицата - вече ридаеше без да се опитва да го прикрие.

Прегърнах я и тя зарови лице в гърдите ми. Бях останал без думи. Как може родителите й да са такива копелета. Не знам дали са я удряли преди, но не искам и да питам, защото и без това тя беше наистина нещастна с тях и тяхните обсебващи глупости.

- Остани при мен - казах и повдигнах брадичката й нежно, за да ме погледне.

- Не мога.

- Защо не? Аз ти предлагам все пак, не си натрапница.

- Хари, познаваме се от няма и месец. Едва ли искаш да живееш с мен. Правиш го просто от любезност - сведе глава.

- Не, не е така. Ще се радвам, ако останеш с мен - усмихнах се. Сякаш всичко се нареждаше перфектно. Без повече камери и проследяващи устройства. Момичето на мечтите ми ще е до мен всеки един момент и така винаги ще мога да я пазя. Бях толкова щастлив, че не можех да го опиша. Никога не бях вярвал, че ще намеря това щастие. Но го направих. Намерих щастието си.  Исках да прекарам живота си с нея. Може и да бях само на осемнайсет, но бях толкова лудо влюбен в това момиче, в истинския смисъл на думите, и бях готов на всичко за нея.

- Не съм напълно сигурна. Не искам да ти бъда тежест - гледаше надолу и си играеше с пръстите си.

- Кая. Ти. Никога. Няма. Да. Си. Ми. Тежест. - казах бавно и я придърпах към себе си. Разбих устните си в нейните. Целувката беше толкова чиста, като самата нея. Отдръпнах се и я погледнах. Тя се усмихваше.

- Благодаря ти - изчерви се - Предполагам докато измисля нещо мога да остана тук.

- Добре, какво ще кажеш да се върнем за останалия ти багаж по-късно и да можеш официално да се нанесеш тук? 

- Ъм, Хари. Имаме проблем.

- Какъв? - попитах.

- Нали каза, че не живееш тук. Какво ще стане с дома ти?

- О, не се тревожи. На родителите ми не им пука особено - намигнах.

- Това е ужасно.

- Не го мисли - разроших косата й - Смяташ ли да ходиш на училище днес? - попитах. Щях да съм адски щастлив, ако не ходи и прекарваме всеки ден заедно, но не можех да искам заради мен, да занемари бъдещето си.

- Мисля да пропусна тази седмица. Ще си взема бележка - усмихна се.

След няколко часа отидохме до къщата й. Разбира се, няма как родителите й да пропуснат работата си, за това ги нямаше и с лекота Кая събра остатъка от багажа си. Качихме в колата ми двата й куфара и потеглихме.

Апартаментът беше близо до центърът, затова решихме да обядваме навън. 

- Виж, тази пицария изглежда чудесно - Кая възкликна.

Седнахме на една от масите и поръчахме две пици. Говорихме си, докато храната дойде, след което започнахме да се храним. По едно време се бях загледал в острещната улица и видях познато лице да минава оттам. За секунда изтръпнах, но след като не ми обърна внимание въздъхнах облекчено. Преди години Малик се кълнеше, че ще ми отмъсти - определно го направи, като отне сестра ми, но надявам се това да беше краят.

Дано ви е харесала главата! Няма да мога да качвам глави 3-4 дена, защото няма да съм си вкъщи, не че някой го интересуваше хд но да си предупредя ^^