- Господине, какъв сте на пациентката?
- Брат й.
- Госпожица Дот е в стая 345.
- Благодаря ви.
Леко открехнах вратата на стаята. Приближих се до леглото на Кая и се усмихнах. Тя спеше напълно спокойно, въпреки че се намираше в болницата и ръката й беше счупена. Наблюдавах я няколко минути и реших да си вървя преди родителите й да дойдат да я видят. Целунах я по челото, а на малката маса до леглото оставих голям букет теменужки и една картичка с надпис:
" Оправяй се бързо, защото мразя да виждам болката в красивите ти очи.
- Твоят ангел пазител."
*** Край на ретреспекцията ***
Това се случи преди три години. Припомних си тази случка, докато надписвах картичката за шестнайстия й рожден ден.
Пристигнах пред дома на Кая. Влязох вътре без проблем, защото родителите й бяха тръгнали за работа, като преди това я бяха закарали в училище. Качих се на втория етаж и отворих вратата на стаята й.
Ухаеше на ванилия - новия парфюм на Кая. Бях се загледал в една от картините на стената, когато изведнъж чух шум. Гардеробът, намиращ се на няколко сантиметра от мен беше огромен, но почти нямаше дрехи в него. Възползвах се и влязох вътре. Не исках да рискувам ако наистина има някого да ме види. След малко вратата се отвори и чух нечий глас.
- Не можех да издържам повече в училище, Мел. Омръзна ми да слушам плитките глупости на всички тези кучки, които се правят, че им пука за мен защото искат да дойдат на лъскавото парти на нашите. Дори и не искам това парти. Искам да бъда обикновено момиче поне на рождения си ден и да мога да облече обикновени дрехи. Толкова много ли е?
Веднага се досетих, че това е Кая и явно с нея е и най-добрата й приятелка - Мелъни.
След няколко минути отново продължи:
- Знам, че го правят за мен, но съм нещастна. Мразя рождените си дни. Мразя живота си. Всичко е толкова ужасно.
Осъзнах, че говори по телефона понеже не чувах гласа на отсрещната страна. Накрая каза:
- Ще ти звънна после, сега смятам да изляза да се разходя. Дано имам поне няколко приятни часа извън този скапан свят.
Затварянето на вратата на стаята ми сигнализира, че вече мога да изляза от гардероба. Замислих се. Знаех, че Кая не е особено доволна от живота си, но никога не бях подозирал колко стресиращо е всичко това за нея. Трябваше да направя нещо по въпроса.
След час се върнах обратно и на леглото й оставих една торба.
Отидох си и започнах да чакам кога Кая ще се прибере, втренчен в екрана на компютъра си. Минаха няколко часа и я видях да влиза в стаята си. Не изглеждаше щастлива. Надявах се изненадата ми да повдигне настроението й.
Беше видно очудена, когато забеляза торбата. Отвори я и на лицето й се показа красива усмивка. Веднага грабна телефона си и набра някакъв номер.
- Мел, няма да повярваш! За този рожден ден може би има надежда, да се видим след час в мола? - изслуша отговора и продължи - Добре, нямам търпение.
Видях я как влиза в банята и предположих, че започва да се оправя. Разбира се, там нямах сложени камери. Никога не съм искал и няма да искам да виждам Кая гола или нещо подобно. Единственото нещо, което искам е да я обичам по възможно най-чистия начин.
След половин час се върна в стаята си. Беше облечена с къса синя рокля без презрамки. Носеше бели кецове Supra и сребърна верижка с няколко висулки.
Накъдри косата си с маша и си сложи малко спирала и гланц. В бялата си чанта сложи един плик, телефона си и ключове и излезе.
По този начин изглеждаше много красива. Тя винаги беше красива. Може би го повтарям постоянно, но Кая е моето слънце, моята луна и моите звезди. Нещата, без които не мога
Радвам се, че успях малко или много да направя този ден по-щастлив за нея. Моят подарък бяха дрехите й, както и два билета за кино. Знаех, че за нея би било много по-добре да се облече като нормална тинейджърка и да прекара рождения си ден с приятелка, отколкото на партито на родителите си.
Вече беше почти полунощ и бях доста уморен. Мислех си, че вече мога да си почина, но тогава нещо привлече погледа ми.
"Честит рожден ден, принцесо. Никога не губи този прекрасен блясък в очите ти, красивата ти усмивка, същноста ти."
Картичката.
И ето, че отново бях в къщата, в която днес бях прекарал по-голямата част от деня си. Покатерих се до прозореца, който за щастие беше отворен. Кая беше заспала. Приблжих се безшумно и оставих пожеланието си на нощното й шкафче. Целунах я по челото и усетих, че се размърда.
Веднага тръгнах към прозореца и скочих навън
Затичах се по улицата без да се обръщам и когато погледнах видях Кая застанала на прозереца, държейки картичката в едната си ръка.
Дано ви е харесала! Моля оставете мнение, знам че не се получи добре и ще се радвам на съвети :/
YOU ARE READING
Fucking Mad
Fanfiction,,Моята прекрасна Кая. Помня когато беше на тринайсет и си купи онези черни джинси или когато си счупи ръката. Помня когато я изписаха от болницата, когато яде сладолед в парка, когато разхождаше кучето на съседите. Помня четиринайстия й рожден ден...
