Fucking Mad

Chapter 1 - Madness = Lifestyle

- Хари, ставай ще закъснееш!

Гласът на майка ми ме изкара от съня ми. Надигнах се от леглото. Много добре знаех, че имам повече от час, но тя винаги ме будеше по този начин. Взех си душ, облякох си първите джинси и тениска, които видях в гардероба и излязох от стаята си.

Тръгнах по коридора и когато стигнах до края завих в ляво. Застанах пред една дребна врата, боядисана в черно. Отключих я, влязох вътре и заключих от вътрешната страна.

Усмихнах се, когато влязох в "моето място". Стаята всъщност беше доста обширна, въпреки че единствените мебели бяха едно кресло и едно голямо бюро, на което държах няколко лаптопа и кабели. Стените бяха боядисани в бежаво. Не че се забелязваше. Навсякъде бяха облепени снимки, на места имаше по-няколко една върху друга.

Предполагам се досещате чии бяха снимките. Трябваше съвсем скоро да намеря място за още, но не можех да махна нито една. Тя беше прекрасна. На всяка една от тях. Без значение дали съм я заснел докато говори, спи или се храни.

Въведох паролата си, последвана от няколко кода на един от лаптопите и скоро на екрана получих картина от стаята на Кая. Тя все още спеше. Косата й беше закрила по-голямата част от лицето й. Усмихна се в съня си и се обърна на друга страна. Загледах се във всеки един неин детайл. Правех това адски често, но никога не ми омръзваше да се убеждавам, че колкото и време да минава тя винаги е толкова красива.

Размислите ми бяха прекъснати от виковете на майка ми. Изгасих лаптопа, след което излязох от стаята, заключих и отидох отново в спалнята си. Махнах една от картините по стената. На гърба й имаше малка кутия. Отворих я, прибрах ключа и върнах картината на мястото й.

Това беше перфектното скривалище. Обмислях да си взема сейф, но така или иначе никой не се интересуваше то мен, че да рови в нещата ми.

Слязох по стълбите, а майка ми вече бе почервеняла.

- Харлод, отново ще закъснееш за училище! Явно имаш много разбрани учители, щом досега не си натрупал отсъствия, качвай се в колата!

Измрънках нещо от сорта на "добре" и я послушах. След петнайсет минути бях пред гимназия "Campright".

Първият ми час беше алгебра. Всъщност за първи път бях навреме. Едвам издържах тези четиредесет минути, в които противната учителка обясняваше някакви простотии. Чашата преля, когато една от мажоретките ме покани да излезем с някаква смачкана на топка хартия. Така мразех тези момичета. Не бях си хващал гадже от три години, но кандидатките не бяха малко.

Не издържах повече и излязох от училището. Запалих една цигара и тръгнах към частното девическо училище, в което Кая учеше.

Седнах на една полу-изпотрушена пейка, която беше закрита от огромен храст и чаках момичетата да излязат от часовете си. Всъщност чаках едно определено момиче.

Така наблюдавах как всяко междучасие Кая разговаряше с някакви грозни сноби, които изобщо не бяха на нивото й. Косата й беше сплетена на плитка. Беше облечена с бяла риза и черна пола с висока талия, стигаща малко над коленете й. Носеше черни боти.

Родителите й купуваха само дрехи като на монахиня, но тя винаги се опитваше да ги промени и да ги направи по-нормални. Семейството й беше от типа на прекалено-загрижените. Това беше причината да е записана в училище само с снобарски момичета, "за да не попадне в лоша компания". Тя не можеше да ходи по купони, не беше опитвала алкохол или цигари. Контакта й с хора от другия пол беше ограничен до минимум, защото единствените момчета на нейната възраст, които познаваше бяха братовчед й и един познат на родителите й, който постоянно й досаждаше. Родителите й се опитваха да я предпазят от всичко и й отнемаха свободота, но така й не разбраха, че някой следи дъщеря им от три години. Колко иронично!

След часовете изпратих Кая до дома й, без нейното знание и се прибрах вкъщи.

Наблюдавах я как учи и се приготвя за следващия ден, след което явно съм заспал.

Така минаваха повечето ми дни. Ставах сутрин, наблюдавах как любимата ми спи, оставях майка ми да ме откара до училище, за да може да е спокойна и да не ми досажда, понякога се задържах в някои

часове, а останалата част от деня прекарвах отново наблюдавайки Кая.

Явно лудостта може да бъде начин на живот, въпреки че съвсем скоро нещо щеше да се промени доста неочаквано.

Това начало не е особено добро, но исках да въведа по някакъв начин неща, които занапред ще са важни в историята. Моля оставете мнението си долу в коментарите!