* Ретроспекция *
- Така става като се отказваме, Стайлс. Невинните не оцеляват - чернокосият, който току що се беше настанил на съседния до мен стол на бара, се изсмя в лицето ми.
- За какво говориш, Малик?
- По-скоро за кого - намигна - Може би вече не я помниш. Руса, зелени очи, дори бих казал, че си приличате - каза ухилен, но си личеше, че изобщо не се шегува.
- Не споменавай, Анабел - изкрещях и хвърлих празната стъклена чаша на пода, а тя се разби на милиони парчета.
- Горкото момиче. Жалко, че брат й е таково копеле и това й коства живота. Както е казано живот за живот - намигна.
- Спри да говориш за нея! Не знаеш нищо! - дръпнах го за блузата и го ударих.
Когато го пуснах той се олюля и каза:
- Следващият път гледай номера на колата - отново намигна по онзи противен начин и излезе, оставяйки ме сам с всичките ми въпроси.
Веднага изкарах телефона си.
Анабел Стайлс
5 резултата
Дъщерята на бизнесмена Кевин Стайлс е била блъсната от кола в района на старата фабрика Милър, вчера около 22 часа. Вмомента момичето е настанено в обществената болница. Носят се слухове, че по време на инцидента с нея е бил и по-големият й брат Харлод, който се е покрил след това.
Все още издирват шофьорът на черното порше с регистрационен номер BR 51 SFR. Ако забележите превозно средство, отговарящо на следното описание моля сигнализирайте местните власти. За още информация по трагедията, сполетяла семейство Стайлс следете нашия блог.
Ядосах се и забих юмрук в дървения плот на бара. Няколко струи кръв се спуснаха по кожата ми. Оставих педесетачка на келнера зарари дупката в барплота и излязох. Не можех да повярвам. BR 51 SFR. Това е номерът на колата на онзи нещастник Томилсън. Той вършеше всичката ни мръсна работа и беше най-ниско на пирамидата в бизнеса. Вината беше моя. Изцяло моя. Не е било инцидент, а убийство. Само ако не се бях отказал, Анабел щеше да е жива.
* Край на ретроспекцията *
Всичко това премина през съзнанието ми за секунди, като на някоя филмова лента. Шумът изведнъж утихна, но все още тръпките преминаваха по тялото ми. За пръв път от толкова време ме беше страх. Не за мен, а за онова невинно прекрасно момиче в другата стая. Около мен винаги беше толкова опасно. Може би беше огромна грешка, да я допусна до себе си, но вече е късно. Дори и да я пусна, да си отиде никога няма да спра да я обичам и това винаги ще я прави лесна мишена за всички, които искат да ме наранят. Точно като Анабел. Но грешката ми с нея беше, че дори и за няколко секунди я оставих сама. Никога нямаше да повторя тази грешка.
След няколко секунди чух щракване на ключа за тока и лампите в стаята светнаха. Когато видях сънената Кая въздишах облекчено. Господи, Стайлс, като някакво бебе си. Успокой се. Минаха години.. Сега и сам ли си говоря? Добре, че е само в съзнанието ми.
- Хари - Кая каза плахо.
- Какво има? - попитах я.
- Може ли да легнеш при мен? Страх ме е - попита и се изчерви. Беше толкова сладка, изглеждаше като някое малко дете.
Кимнах и увих ръката си на кръстта й. Когато легнахме не знаех дали няма да й проблем да се приближа, затова стана постепенно, но мисля, че за нея не беше проблем.
* Ретроспекция *
- Харлод, отвори вратата. Трябва да поговорим - баща ми каза много тихо. Моментите, в които той не крещеше, а и изобщо тези, в които искаше да говорим бяха малко, затова завъртях ключа и открехнах вратата на стаята си.
Майка ми седна на леглото и ме прегърна. Сълзите се стичаха по лицето й, а баща ми седеше сериозен пред нас и ни гледаше.
- Как е тя? Изписаха ли я от болницата - попитах ги.
- Хари, тя не може да се справи - майка ми заплака още по-силно.
- Какво? Не може да е истина, кажете ми че не е истина! - сълзите започнаха да се спускат и от моите очи.
- За какво по дяволите плачеш, момченце? Ти уби дъщеря ни! Ако не беше ти, нямаше това да й се случи - баща ми изкрещя.
- Не! Не съм!
Може би беше прав. Може и да бях убил дъщеря ми, но тя беше моя сестра, а аз бях техен син. Защо мислеха, че ми е лесно?
- Ти дори не дойде да я видиш в болницата! Предпочете да си седиш тук и да се правиш на наранен, докато ние с майка ти се чудим как да те измъкнем, да не влезеш в затвора за убийство и да се грижим едновременно за дъщеря ни, която умира!
Колкото й да не исках да си го призная, вмомента осъзнах, че онзи противник Малик е бил прав.
- Всичко беше по моя вина.
* Край на ретроспекцията *
- Хари, Хари! Събуди се - над мен беше застанала Кая и ме побутваше.
- Какво става? - попитах я и разтърках очи.
- Въртеше се на сън и повтаряше "Всичко беше по моя вина, всичко беше моя вина", добре ли си?
В тази глава на преден план бяха ретроспекциите, но точно тези са много важна част от историята и занапред ще разберете защо. Надявам се да ви е харесала :)
ESTÁS LEYENDO
Fucking Mad
Fanfic,,Моята прекрасна Кая. Помня когато беше на тринайсет и си купи онези черни джинси или когато си счупи ръката. Помня когато я изписаха от болницата, когато яде сладолед в парка, когато разхождаше кучето на съседите. Помня четиринайстия й рожден ден...
