Веднага тръгнах след нея, за да я последвам. Когато я настигнах, хванах ръката й и я обърнах към себе си.
- Кая, добре ли си? - попитах я и нежно махнах косата, закрила лицето й.
Тя не плачеше и не изглеждаше тъжна, но я познавах и знаех, че дълбоко в себе си е така.
- Да, аз просто бях голяма идиотка и...
Тя беше прекъсната от вик огласящ тясната задънена улица, в която се намирахме:
- Стайлс! Ударил си един от моите хора!
Когато се обърнах останах изненадан от човека, когото не бях виждал от толкова дълго време.
* Ретроспекция *
- Малик, отказвам се. Писна ми.
- Стайлс, осъзнай се. Не можеш просто да загърбиш всичко. - той крещеше и изхвърляше голямо количество слюнка.
- Слушай, копеле. Не ме интересува няма да продължа с това, разкарай се от мен.
В същия момент заби силен юмрук в лицето ми. Отвърнах му ядосан. След няколко минути напуснах сградата, оставяйки гърчещия се Малик на пода.
Не знаех първото му име и не ме интересуваше. Правилата на бизнеса гласяха, че колко по-малко знаем, толкова по-добре.
* Край на ретроспекцията *
Бях толкова отвеян от мислите си, че не забелязах как той се беше приближил до Кая и галеше бузата й и я оглеждаше, а тя седеше вцепенена от страх. Избутах го от нея и започнахме да се бием.
- Винаги съм бил по-силен, Малик, и ти много добре го знаеш! - изкрещях.
- Винаги си бил и един наперен кучи син - извика и заби юмрук в лицето ми.
Определено ме заболя, но не можех да се откажа, затова просто продължих с боя. Не исках да го убия, защото ако го направя не мога да си представя колко зле ще се отрази на Кая.
Нанесох няколко по-силни удара и той се свлече на земята.
- Да не си ме потърсил отново - изкрещях и се запътих към Кая - Последвай ме - усмихнах й се, колкото можех.
Тя не каза нищо, а просто тръгна след мен.
Завихме в следващата пресечка и влязохме в четириетажната кооперация.
YOU ARE READING
Fucking Mad
Fanfiction,,Моята прекрасна Кая. Помня когато беше на тринайсет и си купи онези черни джинси или когато си счупи ръката. Помня когато я изписаха от болницата, когато яде сладолед в парка, когато разхождаше кучето на съседите. Помня четиринайстия й рожден ден...
