Chapter 15 - You are lucky that you're alive

493 45 7
                                    

Всъщност денят ни мина доста приятно. Тъкмо щяхме да седнем на една от масите, когато Кая се спъна и падна на земята.  Първоначално започнах да се смея, но след това попитах:

- Добре ли си? - тя ме погледна злобно и се изправи.

- Можех да си счупя нещо - направи сърдита фиозономия и ми обърна гръб.

- Така си е, имаш късмет, че си жива - казах подигравателно. Забелязах, че се опитваше да не се засмее, затова казах - Знам, че ти е смешно - намигнах.

- Не ми е смешно, аз просто - и в тази секунда и двамата избухнахме в истеричен смях.

След като се нахранихме се прибрахме и Кая започна да се приготвя, въпреки че имахме цели два часа. Момичетата са толкова объркани. Часът беше 19.20, а вечерята беше от осем. Все още я чаках да се приготви. Не разбирам защо искаше да е толкова елегантна. Аз носех черните си джинси и бяла тениска. Нищо официално. И ето, че след петнайсет минути тя излезе от спалнята. Чакането определено си заслужаваше. Изглеждаше прекрасно. Роклята очертаваше фигурата й перфектно, а обувките правеха дългите й крака още по-привлекателни. Явно времето, което прекарахме да намерим токчета в същия цвят като роклята си е заслужавал. Косата й беше изправена и няколко кичура бяха прибрани назад. Забелязах, че си беше сложила грим. Не я разбирах, беше си толкова прекрасна и без него.

- Какво става, Хари? Да не би нещо да не е наред? Да се преоблека ли?

- Не, не, перфектна си! Просто защо си си сложила грим? Без него също си най-красивото момиче на планетата - тя се изчерви.

- Хари, очната линия и червилото не са кой знае какъв грим.

- Харесвам тези устни без нищо по тях, въпреки че и така са привлекателни.

Тя игнорира коментара ми и тръгна към вратата, но аз използвах възможността, когато се опита да ме подмине, за да я придърпам към себе си и я целунах, като прокарах езика си по устните й. 

- Мм, ягода - казах самодоволно, когато се отдръпнахме.

- Хари! - изписка тя - Изяде ми червилото! - засмях се, а тя последва примера ми.

- Хайде да тръгваме - подадох й ръка и тя я пое.

Качихме се в колата и тя започна да трепери нервно с крак.

- Какво има?

- Дали родителите ти ще ме харесат?

- Защо да не те харесат? Ти си перфектна.

Fucking MadWhere stories live. Discover now