Fucking Mad

Chapter 14 - Parents

- Хари, всичко наред ли е? - Кая попита притеснено.

- Да, просто се бях загледал - усмихнах се - Харесва ли ти пицата?

- Чинията ми нямаше да е празна, ако не ми харесваше - повдигна вежди.

- Леле, кога я изяде? - смаях се. Това момиче имаше огромен апетит.

- Преди повече от десет минути, а ти продължаваше да гризеш едно и също парче и да гледаш улицата отсреща - намигна.

- Това звучи излагащо - сведох глава - Трябва да ида до къщата ми, за да си взема някои неща. Ще те оставя в апартамента и ще се върна до половин час. Има ли проблем?

- Не, всичко е наред.

На паркинга пред къщата ми имаше спрели две коли, което беше доста необичайно. Когато влязох заварих родителите ми в хола. Майка ми стана от дивана, на който седеше и изтича да ме прегърне.

- Хари, скъпи, не знаеш как се притеснихме! - изписка.

- За кого? - попитах саркатистично.

- Как за кого! За сина ми. Къде беше? - изведнъж гласа й от мек премина към твърд и сериозен. Колко типично за майка ми!

- Има ли значение - тръгнах към стълбите, но тогава баща ми също се намеси.

- Има. Ние сме ти родители.

- Закъснели сте с няколко години - извъртях очи.

- Не ни дръж такъв тон и не смей да бъдеш неблагодарен,  с баща ти мислим за твоето добро.

- За какво да съм благодарен? Че никога ви няма и просто понякога ви хрумва да се правите на родители? Мисля да пропусна - изкачих стълбите и тряснах вратата на стаята си. Чувах виковете им зад себе си, но не обърнах внимание.

Какво им става, мамка му? 

Нямах много дрехи, затова успях набързо да събера всичко в един куфар.

Когато слязох долу, очаквах на майка ми и баща ми да им е омръзнало да се правят на загрижени и вече да са излезли от къщата, но те все още седяха там и явно ме чакаха.

- Харлод, къде си мислиш, че отиваш? Седни, за да поговорим нормално.

Въздишах шумно, но се съгласих.

- Е, говорете - извъртях очи и ги погледнах раздразнено.

- Искаме да сме в добри отношения с теб - баща ми започна, но го прекъснах.