Catch me |Z.M |

"Среща ли имаш?"

Изминаха 4 дена от емоционалната вечер пред бара. От тогава не съм говорила със Зейн. Вчера се чух с Хари, защото му трябваха едни инструменти и това е. Майка ми се изнесе официално преди 3 дни. От толкова не съм виждала и баща ми и ме боли, че се затвори и не ме пуска да го изживеем заедно. Знам, че се обичаха и жертва всичко заради мен. Спомням си колко щастливи бяхме до преди няколко години. Дори и като пораснала вече всяка година очаквах баща ми облечен като дядо Коледа, за да ми даде подаръците. Беше наша традиция в семейството. Боже, утре е Коледа. Тази мисъл вдигна мързеливия ми задник от леглото. След 10 минути вече бях облечена в любимото ми черно широко долнище и слагах якето на гърба си. Обух високите си кецове на Найк и се запътих към гаража.
Паркирах пред къщата на Тайлър и Хари. Нищо, че беше през една къща от нашата и можеше да дойде сама, но аз стоях и я чаках за пореден път.
- Извинявай, Хари ме разпитва къде ще ходим - бърбореше тя, докато се качваше в колата. - Ама тъкмо и да ти загрее колата - ухили ми се тя.
- Защо просто не му каза, че отиваме за подаръци?
- Мислех, че е тайна? - тя вдигна вежди, а аз се засмях.

С Тайлър сме в мола от 2 часа. За това време аз съм купила 2 подаръка, а влязохме в 100 магазина. Защо е толкова трудно да избереш подарък?
- Може ли да хапнем набързо? Обикаляме като идиоти вече 2 часа- каза Тай и започна да ме дърпа натам.
- Не съм казала, че съм съгласна - засмях се аз и спрях да вървя.
- Ще те черпя пилешки бургер - повдигна вежда
- На това му се вика изнудване, Тайлър - боцнах я по рамото
- Не знам, аз го наричам глад - повдигна рамене тя и продължи да върви.
Не знам кой на кого угоди, ама с Тайлър ядохме пилешки бургери с много пържени картофи. Чаках я да си доизяде бургера и просто оглеждах хората, когато чух познат глас. Алис дърпаше Зейн из мола.
- Като ти е толкова важна, върви при нея, Зейн - тя го бутна в гърдите и му обърна гръб. Каквоооо? Това хвана сякаш интереса ми и наострих още повече уши.
- Колко пъти да ти обяснявам, че Лейла ми е приятелка, Алис. Няма как да купя на всички подаръци, а на нея не?! - крещеше Зейн и дори от тук можех да видя изпъкналата вена на веждата му. Карат се заради мен?
- Ехо, Лейла - Тайлър мяташе ръце пред лицето ми. Премигах няколко пъти и се съсредоточих върху нея.
- Ъ, да? Кажи?
- Къде се загуби? Говоря ти?
- Нищо, извинявай. Ще повториш ли?
- Казах, че съм готова и можем да продължим с търсенето на подаръци. - кимнах ѝ и започнах да обирам нещата ни. Хвърлих бърз поглед към Зейн и видях, че гледаха към нас, но се направих, че не съм ги видяла.
- Здравей! Ти си бягащата красавица, нали? - обърнах се, а пред мен стоеше момче на моята възраст. Лека усмивка стоеше на лицето му и трябва да призная, че изглеждаше наистина добре.
- Ъм, предполагам? Казвам се Лейла.
- О да, извинявай. Аз съм Раян. - той подаде ръка и се здрависахме. - Отдавна искам да се запознаем, но ти не си идвала на отсечката. - допълни той и леката усмивка, която имаше се разля напълно. Боже, той не изглежда добре. Направо е божествен.
- Ами.. - повдигнах рамене и се усмихнах и някак си погледа ми падна към Зейн. Беше се приближил малко и стоеше на едно място. Падаше се леко вдясно от Раян и беше постоянна примамка за погледа ми.
- Ами, би ли искала да излезем? Наистина бих искал да те опозная? - изведнъж каза Раян и усещах напрежението в тялото му. Не, не, никакви момчета повече. "Стига, Лейла, ехооо. Да, изключително привлекателен е, но нееееее! " Крещеше вътрешния ми глас.
- Ами.. аз всъщност.. - какво да му кажа сега? Как да го отрежа?
- О, чакай - засмя се той. - Не те каня на среща - издишах въздух, който не знаех, че държа - Просто искам да се опознаем. Всъщност наскоро започнах да тунинговам колата си и си мислех, че може би ще искаш да ми помогнеш?
- С удовоствие - кимнах му. Разменихме телефоните си и той замина, като преди това ми даде една бърза прегръдка. Обърнах се към Тайлър, която започна да подкача леко и да маха с ръце.
- Какво? - засмях се срещу нея.
- Имаш срещааааа. - тъкмо щях да отговоря, когато Зейн дойде и ме прекъсна.
- Имаш среща? - намръщеното му изражение не се махаше и ми се прииска да целуна тази нервна бръчка на челото му. Какво? Пляснах си мислено шамар. Понякога имам много откачени мисли.
- Даа. Покани я да му помага за колата, което направо си беше покана за срещааааа - Тайлър все още се вълнуваше около нас, а аз не бях казала и дума. Погледа на Зейн ме убиваше.
- Мило, можем да тръгваме готова съм! - каза Алис и се уви като змия около ръката му. - О момичета, здравейте, не ви видях!

Все още бях нервна, заради неприятната среща, която имахме с Алис, а беше минал вече час от тогава. Продължавахме да обикаляме. Тайлър поиска да влезем в един бижутерски магазин. Разглеждах наоколо, докато я изчаквах и една сребърна гривна хвана погледа ми. Имаше много красиви висулки, една от които с гаечен ключ. Сякаш беше правена за мен. Зачудих се дали да не си я взема, но после се отказах. Вместо това харесах една гривна за най-добрата ми приятелка и тайно я купих. Щом тя беше готова излязохме от магазина и решихме да се прибираме. Реших да мина през тях, за да се видя и с Хари. Щом влязохме три чифта очи паднаха върху мен. И едните ме изгаряха.
- Моята малка мишкааа - крещеше Лиам и ме стискаше.
- И аз се радвам да те видя, Ли. - потупах го по рамото и се засмях. Хари пристъпи към мен и ме дари с една силна прегръдка.
- Как си? - каза той докато все още се поклащахме.
- Ще избутам някак - вдигнах рамене. Знаех какво има предвид. Всички знаеха, колко важно е семейството ми за мен. Предполагах, че Тайлър ще му каже и не ѝ се сърдя. Те са моето второ семейство и имаха правото да знаят какво се случва с мен. Лиам се беше върнал на дивана, протегна ръце към мен, а аз се настаних до него на дивана.
- Какво правихте днес? - каза той
- Уреждаха си срещи - каза Зейн под носа си
- Ходихме за подаръци - направих се, че не съм го чула, но Хари .. разбира се, че трябва да чуе.
- Кой си е уредил среща? - главата му се въртеше ту към мен, ту към Тайлър. Аз стрелнах Зейн с гневен поглед и отново върнах вниманието си към Хари.
- Аз. - въздъхнах. - И преди да е започнал разпита.. Казва се Раян, не знам на колко години е и не ме е канил на среща, а ме помоли да му помогна с колата.
- Да, ние падаме от Марс. Признавам му, много добър номер да вкараш мацката в леглото си, ама няма да мине навсякъде. - засмя се Зейн, а Лиам след него.
- Извинявай?? - изкрещях и се изправих срещу него - Ти с каква тъпа фразичка вкара Алис в твоето? - наведох се на неговото ниво, гледайки го злобно - Щото аз не съм като твоята лесна приятелка, да падам в краката на мъжете от две изречения.
- Не обиждай приятелката ми, ако обичаш- Зейн говореше спокойно срещу мен, което ме изнервяше още повече.
- Не обиждай мен, ако обичаш - казах със същия тон все още на опасна близост до него. За една седмица ми се случва за втори път. Първия път брадата му така ли беше набола? Кара го да изглежда много добре. Зейн облиза устните си, а погледа ми се заключи там. Устата ми пресъхна.
- Доообре - каза Хари. - Може ли да се успокоим?
- Не разбирам защо не я харесваш ? - каза Зейн от нищото, когато тъкмо бях готова да се върна на мястото си. Хари се плесна по челото и поклати глава.
- Не обичам фалшиви барбита, а тя е точно това. Ще се опита да вкара интрига в компанията. - поклатих глава срещу него.
- Ама тя не е такава .. - лешниковите му очи се бяха впили в моите.
- Добре, запомнете тези думи - погледнах към другите - защото ще ви ги кажа, когато дойдете да ми се оплаквате. - изправих се и казах чао на всички. Прибрах се вкъщи, защото имах да опаковам подаръци. Любимото ми нещо.