Catch me |Z.M |

"Достатъчно, Хари"

Излежавахме се на дивана в къщата на Лейла и ми се искаше времето просто да спре. Говорихме си за всичко от живота. Смяхме се. Много. Споделяхме спомени. Това ми липсваше в Сиатъл и колкото и да не исках да се връщам тук, не съжалявам. Сиатъл е толкова различен. Може би, защото той не е моето вкъщи. Когато се преместих там бързо се преобщих. Славата ми на отсечката бързо се вдигна, а това помогна и в гимназията. Всички искаха да са приятели с момчето, което кара една от най-бързите коли. А на мен изобщо не ми пукаше за това. Момичетата бяха еднодневки за мен и такива ще си останат и тези тук. Не ми трябва такова нещо като приятелка. Да ме задушава, да иска да знае всичко, да ме кара да я наричам с лигави прякори. Тия работи не са за мен. Момичетата за мен са секс и нищо повече. Допуснах Тайлър и Лейла до мен единствено, защото те са повече момчета от повечето момчета, които познавам. Компанията, която заформихме тук ме кара да се чувствам на място. "Боже, Зейн, размекваш се. " каза гласът в главата ми. " И все пак мога да им натроша костите, ако пожелая" отговорих си мислено. Какво? Разтръсках глава и се засмях на себе си. Заслушах се  в разговора, който се водеше около мен.

- А спомняте ли си, когато Том реши, че може да се мери с Лейла? Беше велико! Какво беше казал? - Найл говореше въодушевено.
- Ти си момиче, не си ври носа където не ти е работа - каза Лейла с преправен глас и се засмя.
- И после след гонката искаше да плаче като момиче - каза Лиам, издишвайки цигарения дим насъбрал се в устата му, а другите кимаха с усмивка.
- Нашето момиче не може да се подценява - Найл разроши косата на Лейла, а тя го плесна през ръката.
- Искате ли да гледаме филм? Може да си направим филмова вечер ? - предложи Хари и всички се съгласихме.
- Добре, тогава в осем всички вкъщи - каза Лейла.
- От мен е пиенето - казах аз.
- Аз ще донеса храна - каза Тай - Ние. Ние ще я донесем - поправи се, заради лошия поглед, който Хари ѝ хвърли.

ГТЛ
Има един час, докато компанията пристигне. Влязох да се къпя,за да съм готова на време. Приключих бързо в бянята и отворих гардероба, за да избера тоалета си за тази вечер. Нищо специално. Сиво памучно късо долнище с розов къс потник и дълги чорапи на прасенца. Обичам дълги чорапи. Да, дори и през лятото. Сплетох косата си на две плитки, защото не ми се занимаваше сега с нея.
Докато си ровех на телефона, излежавайки се на дивана, на врата се звънна. Стигнах колко бързо успях и щом отворих Найл, Зейн и Лиам стояха пред мен.
- Здравеееей! - ухили ми се Лиам. - Готова ли си за ужасииии? - навря флашката в лицето ми.
- Не точно - усмихнах се притеснително.  - Не може ли да гледаме комедия ? - знаят, че ме е страх. Гадини. Погледа на Зейн мина по цялото ми тяло и се почувствах неловко.
- Не може! - каза Найл и се втурнаха към кино залата. - Който е последен кара най- бавната кола! - изкрещя Найл докато бягаше натам.
- Много забавно, Найл! - отговорих му и аз на висок глас, докато се мъчех да стигна някак до там.
- Искаш ли помощ? - Зейн каза, когато влизах вече при тях.
- Няма да откажа, ама късно вече - вдигнах рамене. Тъкмо се настаних удобно и отново проклетия звънец се чу. Какво им става на всички? Обикновено влизат вкъщи и дори не чукат. Много културни станаха. Погледнах към Лиам, а той разбра намека и отиде да отвори. След 2 минути се върна придружен от Тай и Хари.
- Какво прави моята най- добра приятелка? - Тай се хвърли върху мен.
- Температура ли имаш, Тайлър? - поставих ръка на челото ѝ - На какво се дължи тази рязка любов към мен?
- Божее, не може ли да се радвам на най- добрата си приятелка? - намуси се тя - Хора, не дишайте, ледената кралица се върна.
- Ледената кралица? - подсмихна се Зейн.
- Не ми се говори за това. - казах набързо.
- Лейла имаше тежка раздяла и след това и викахме ледената кралица, защото, ако някой дори малко покаже някакви чувства, тя го режеше. Дори с нас се държеше студено. - Хари разпалено разказваше на Зейн.
- Достатъчно, Хари. Благодаря - погледнах го лошо. Не искам да си спомням за такива неща, а и не беше нужно Зейн да знае. Не е някаква тайна, но все пак.  - След като всички сме тук, ще пускаме ли вече филма? - не горях от желание да гледам страшния филм, но исках да сменя темата.  
Насядахме по дивана, а Зейн се пресегна до масата, която е до него, наля от уискито, което беше донесъл и раздаде на всеки пуканки. За всяка двойка имаше по една купа. Филма започна, а аз надигнах моята чаша. Усетих как уискито прогаря гърлото ми и се почувствах добре. Може би, ако се напия няма да усетя филма? Протегнах ръка, за да си взема пуканки, но в същото време и Зейн правеше същото и ръцете ни се докоснаха. Вдигнах погледа си към него, а той вече ме гледаше. Тогава осъзнах, че ще делим купата с пуканки. Почувствах се странно. Той ме кара да се чувствам странно, когато е наоколо. Някак неловко, притеснително. Зейн отдръпна ръката си и ми направи знак да си взема първа, аз се усмихнах леко и обърнах поглед към екрана.

Беше може би към средата на филма, а аз се молех да свършва този ад вече. Изведнъж на екрана изкочи чудовището и аз инстинктивно забих глава в рамото на Зейн. Той постави ръката си на кракът ми, а палеца му ме галеше успокоително. Вдигнах глава и погледа ми се срещна с неговия. Изведнъж той махна ръката си и се обърна да гледа, сякаш нищо не се е случило. Какво беше това? Обикновено момчетата ще започнат да ми се подиграват. Това беше странно. Телефона на Зейн звънна и той излезе.

Филмът свърши и всички се протягахме.
- Къде е Зейн? - прозя се Найл.
- Телефона му звънна и той излезе - вдигнах рамене.
- Сигурно е отишъл при Алис. - подсмихна се Хари
- Коя е Алис? - попитахме в един глас с Тай.
- Алис Гардън. Русокоската на Зейн. Не знам какви са. Напоследък ги виждам често заедно.

Пуканките не ми действат добре. Стомаха ме сви.