Catch me |Z.M |

"Порастни и се научи да приемаш загубата"

Zayn's pov
Денят ми започна супер зле. Кучето ми избяга на някъде, докато го разхождах в парка до нас. Не познаваше тази част на града, защото вчера се преместихме в апартамента. Наистина съм благодарен на Найл, че ме приюти, докато си намеря мое място. От 20 минути обикалям и никъде не виждам Айра. Бях изнервен. Защо по дяволите в 8 сутринта има толкова хора в парка? Огледах се отново. Някои хора тичаха, други стояха просто на пейките, трети си разхождаха кучетата. Върнах погледа си отново напред, когато усетих нещо да се блъска в мен. Погледнах надолу и там срещнах едни уплашени очи. Едно малко момиченце се беше блъснало в мен. Къде е майката на това същество и защо по дяволите не си гледа детето?

- Извинявам се. А-аз не исках.. - чух тъничкото гласче на момиченцето. Очите и бяха влажни. Разклатих глава. Не бива да си изкарвам нервите на детето.

- Няма проблем. - клекнах на нейната височина. - Добре ли си? - усмихнах и се слабо.

- Да. - кимна бодро с глава. - Трябва да тръгвам, мама сигурно ме търси. - каза и побягна.

Издишах шумно. Продължих да вървя. Къде се запиля това куче? Чувах смях. Познат смях. Проследих звука. Онази досадница Лейла се радваше на Айра. Мамка му. Тръгнах на там. Колкото и да не искам да я виждам, трябва да си взема кучето. Застанах зад нея и се изкашлях престорено. Тя се обърна и се ококори, но бързо се усети и отново върна изражението си на пълна досадница. Гледаше толкова надменно..

- Може ли да си взема кучето? - ухилих се към нея, а тя извъртя очи. Ах, как мразя да го прави.

- От къде да знам,че е твоето? - повдигна вежда

- Шегуваш се,нали? - погледнах изумено. - От половин час обикалям парка, Лейла, не ми е до игрички!

- Всъщност, какво правиш в този парк? - повдигна очи към мен. Сините и ириси ме изгаряха. Огледах я. Носеше черен спортен къс потник и клин на Найк. Черната и коса  беше вързана на опашка. Всъщност изглеждаше добре, но не бих и го признал. Досадна е. 

- Приместих се в този квартал - отговорих и сякаш след цяла вечност.

- КАКВО? - скочи на крака, крещейки

-Успокой се, скъпа, ако знаех,че живееш тук щях да си намеря друга къща. - усмихнах и се ехидно. Тя просто се намръщи и ми подаде Айра. Когато я взех просто се обърна и си тръгна. Това беше странно. Окей, и аз не я харесвам, но реакцията и беше прекалена.